Отваря главното меню

Киселица (област Кюстендил)

(пренасочване от Киселица)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Киселица.

Киселица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Киселица
Общи данни
Население 34 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,031 km²
Надм. височина 985 m
Пощ. код 2556
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 36960
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Киселица се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, в югоизточните склонове на Милевска планина, от двете страни на Киселички поток. През 1971 г. към селото е присъединена Гелчина махала. Селото е разпръснат тип, образувано от 8 махали:

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Киселица е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Киселица като тимар с 54 домакинства и 5 вдовици. Вписано е в регистър на доганджиите от началото на последната четвърт на XV век с името Киселиче като тимар към нахия Ълъджа)Кюстендил). В данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Киселица като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 35 домакинства, 26 ергени и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Киселче дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци.

РелигииРедактиране

Село Киселица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

  • Чешма с паметна плоча на загиналите от с. Киселица във войните през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1941-1945 г.

ЛичностиРедактиране

  • Михаил Захариев (1889-?), български офицер, генерал-майор
  • Стойо Асенов – род.1937 г. по образование зооинженер, по призвание – краевед, писател, журналист, кореспондент.Човек обичащ безкрайно своето село и своя край.Автор на много книги и десетки материали публикувани в регионалния и националния печат.

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.477-479;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.793-794;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.295;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.31;

Външни препраткиРедактиране