Отваря главното меню

Китайска мечта е афоризъм, употребен в реч на Си Дзинпин за първи път на 29 ноември 2012 г. [1] При първото си обръщение като президент на Китай на 17 март 2013 г. той многократно използва израза „китайска мечта“, като по този начин го официализира в държавна политика. [2]

Китайската мечта има две главни цели, материална и модернизационна:

  1. Китай да стане сравнително заможно общество или да бъде увеличена т.нар. средна класа до 2021 г., когато се навършва век от създаването на Китайската комунистическа партия;
  2. Китай да стане напълно развита нация до 2049 г., когато е 100-годишнината от създаването на Китайската народна република [3]

През 2013 г. Си Дзинпин започва да използва фразата „китайска мечта“ и тя се разпространява сред китайските медии и по света. Той дефинира китайската мечта като:

национално обновяване, подобряване на живота на хората, просперитет, изграждане на по-добро общество и подсилване на военното дело.

[4]

Китай има сериозни планове през първата половина на 21 век да се превърне в световна морска и космическа сила №1, освен икономическа каквато е от 2014 г. [5][6]

АлюзииРедактиране

През 2010 г. американската авторка Хелън Уанг в своя книга озаглавена „Китайската мечта“ за първи път свързва китайската и американската мечта. Според авторката, двете мечти са същностно и есхатологично различни, като първата акцентира върху добруването на социума и оттук на индивида, а втората е с акцент върху индивидуализма. Според авторката, световните ресурси не са неизчерпаеми и оттук достига до извода, че не може едновременно да се сбъднат и двете мечти. Китайската мечта има за разрешаване и свой бъдещ проблем №1, които ще се превърне в бич при темпа на устойчиво развитие – замърсяването на околната среда в страната и екологията. [7]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране