Юдино ухо

вид гъба

Юдиното ухо или китайска черна дървесна гъба (Auricularia auricula-judae) е вид ядлива дървесна базидиева гъба която плододава чашки с формата на човешки уши. Дължи името си на своята форма наподобяваща човешко ухо и митът, че Юда Искариот се е обесил от клон на дърво. Дървото в този мит е див рожков, но на него не се среща юдиното ухо.

Юдино ухо
Auricularia auricula-judae (xndr).jpg
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Auriculariales
семейство:Auriculariaceae
род:Auricularia
вид:Юдино ухо (A. auricula-judae)
Научно наименование
J.Schröt., 1886 г.
Синоними
  • Tremella auricula-judae Bull., 1789 г.
Юдино ухо в Общомедия
[ редактиране ]

Гъбата няма стъбло и няколко уши израстват заедно директно от мъртви или умиращи клони на черен бъз и по-рядко други широколистни храсти и дървета. Плододава предимно през лятото и есента, но се появява и целогодишно. Плододаването е винаги във влажно време или след обилни валежи. Гъбата се изсушава бързо, потъмнява и се смалява което затруднява откриването ѝ. В младо състояние е розова на цвят. По-късно потъмнява. Месото е жилаво и прозрачно. Няма аромат и вкус. Споровият прашец е бял.

Плодните тела са ядливи и се използват особено много в китайската кулинария. Гъбата има лечебни качества и може да се отглежда.

Юдини уши израстващи от клон на черна елша в София

МестообитаниеРедактиране

Расте целогодишно на малки или многобройни групи по паднали стволове и сухи клони на широколистни дървета и храсти (най-вече на бял бъз).[1] Среща се в Европа, Азия, Австралия и Африка.[2][3]

ИзточнициРедактиране

  1. Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 105.
  2. The Edible Mushroom Book. Dorling Kindersley, 2008. ISBN 978-1-4053-3213-2. с. 91.
  3. Ethnomycology and indigenous uses of mushrooms among the Bini-speaking people of Nigeria: A case study of Aihuobabekun community near Benin City, Nigeria. // International Journal of Medicinal Mushrooms 7 (3). 2003. DOI:10.1615/intjmedmushr.v7.i3.270. с. 373 – 374.

Външни препраткиРедактиране