Клане край Вормут

(пренасочване от Клане край Ворму)

Клането край Вормут (на френски: Massacre de Wormhout), или Вормутско клане, е военно престъпление, извършено през Втората световна война край Вормут, Франция.

Клане край Вормут
LabLazhadegLaPlaineauBoisLuc'skKlaodanDuigou.jpg
Жертви80
Клане край Вормут в Общомедия

На 28 май 1940 г. 2-ри батальон командван от Хауптщурмфюрер Вилхелм Монке, част от пехотен полк Либщандарт СС Адолф Хитлер командван от Йозеф Дитрих, убиват около 80 британски военнопленници. Убитите са войници от 2-ри батальон на кралския йорвикширски полк, чеширски полк, от кралската артилерия и френски войници отговарящи за военния склад в близката ферма.

Британските войници са част от ариергарда на 48-а дивизия от Британския експедиционен корпус отстъпващ към Дюнкерк. След битката те са пленени. Заведени са в плевня на известно разстояние от Вормут. След това СС войниците хвърлят няколко гранати, които убиват и раняват много от пленниците. Оцелелите са извеждани по петима и са разстрелвани. 15 души оцеляват, открити са по-късно от редовната германска армия. Раните им са лекувани преди да бъдат прехврълени в лагер за военнопленници.

Вилхелм Монке е обвинен за организатор, но никога не е съден. Делото е отворено отново през 1988 г. след кампания на член на британския парламент Джеф Рукър, но германския прокурор заключва, че няма достатъчно доказателства, за да повдигне обвинение.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wormhoudt massacre“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​