Кларос
Кларос (на гръцки: Κλάρος; на латински: Claros) е през древността важно светилище и оракул на бог Аполон на западния брая на Мала Азия (днес на около 16 км западно от Селджук във вилает Измир в Турция).
Кларос | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Турция |
Вилает | Измир |
Археология | |
Вид | Светилище |
Период | X век пр.н.е. – II век |
Епоха | Античност |
Кларос в Общомедия |
Причислявал се е към отдалечения на около 13 км град Колофон. Заселен още преди 7 век пр.н.е., Кларос е разрушен при земетресение. Открит е от немския археолог Карл Шухардт в края на 19 век.
Павзаний пише, че според колофонците светилището и прорицалището в Кларос са от най-древни времена[1]
Източници
редактиране- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 7.3.
Литература
редактиране- Roland Étienne, Pierre Varène, Sanctuaire de Claros, l'architecture: les propylées et les monuments de la voie sacrée. Fouilles de Louis et Jeanne Robert et Roland Martin, 1950 – 1961. Paris 2004, ISBN 2-86538-296-6.
- Martin Flashar, Zur Datierung der Kultbildgruppe von Klaros [Klaros-Studien I]. In: Gedenkschrift für Andreas Linfert. Zabern, Mainz 1999, ISBN 3-8053-2536-3, S. 53 – 94.
- Martin Flashar, Die Bedeutung der kaiserzeitlichen Münzprägung von Kolophon für die Kultbildgruppe von Klaros [Klaros-Studien II]. In: Boreas 21/22, 1998/99, S. 227 – 239.
- Martin Flashar, Panhellenische Feste und Asyl: Parameter lokaler Identitätsstiftung in Klaros und Kolophon [Klaros-Studien III]. In: Klio (Zeitschrift) 81, 1999, S. 413 – 436.
- Juliette de La Gerniere (Hrsg.), Cahiers de Claros. 2 Bände. Éd. Recherche sur les Civilisations, Paris 1992 und 2003.
- Карл Шухардт, Kolophon, Notion und Klaros. In: Athenische Mitteilungen 11, 1886, S. 398 – 434 (online).