Оракул
Оракулът, при древните народи, е място, предмет или свещено същество, чрез което говори божество. Понякога се употребява и за самото пророчество. Етимологията на тази дума не е достатъчно изяснена – извежда се или от латинското oro – „говоря, моля се“, или от старогръцкото oραo – „виждам, видение“. Обикновено редом с оракулите присъстват техните прорицатели или тълкуватели – т.е. хора, които превеждат божествената воля на човешки език. Често тези хора също носят прозвището оракули и живеят при светилищата.
Работата на оракулите се отнася главно до предсказването на бъдещето. Поклонникът задава конкретен въпрос, на който получава отговор, понякога доста двусмислен, предаден от прорицателя и обяснен от тълкувателите. Въпроси задавали отделни хора или цели полиси. Светилища с оракули имало много, но не всички се ползвали с еднакво уважение и признание. Повечето са посещавани от местни хора, например в Патрас се допитвали за болести[1]. Други оракули били по-известни и авторитетни: на Аполон в Делфи, Додона, на Амфиарай на границата между Атика и Беотия, на Трофоний в Лебадея в Беотия или светилището на Аполон близо до Милет – Дидимейон в Йония и др.[2].
В древния свят оракулите играят съществена роля в религиозния, обществения и личния живот не само в Средиземноморието, включително в Древен Египет, но и в Китай, Индия, Персия, където носят други наименования. В специализираната литература понятието се използва и по двата начина – и като тясно свързано с гръко-римската античност, и в по-широкото, обхващащо аналогиите в останалата част на света.
Източници
редактиране- ↑ Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 7, 21, 12.
- ↑ Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 209.