Отваря главното меню

Клаус Кордон (на немски: Klaus Kordon) е немски поет и белетрист. Роден е в Берлин през 1943 г. Автор е на повече от 100 книги – романи, разкази, приказки, главно за деца и юноши. Написва и една от най-значимите биографии на любимия си писател Ерих Кестнер – „Времето е счупено“ („Die Zeit ist kaputt“, 1994).

Клаус Кордон
Klaus Kordon
Клаус Кордон през 2008 г.
Клаус Кордон през 2008 г.
Роден 21 септември 1943[1][2][3][4] (75 г.)
Професия писател, поет, търговски пътник
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1977 –
Жанр детска литература,
Клаус Кордон в Общомедия

Клаус Кордон е член на Немския ПЕН-център и на Немската академия за детска и юношеска литература.

ЖивотРедактиране

Клаус Кордон израства само с майка си, понеже баща му загива на фронта през Втората световна война. След нейната смърт през 1956 г. момчето живее в различни домове за сираци. Получава образование за телевизионен техник, изпробва различни професии.

През 1972 г. Клаус Кордон предприема заедно с жена си опит за бягство от ГДР през България. Залавят ги и ги обвиняват в „национално предателство“. Осъждат ги на една година затвор в поделенията на ЩАЗИ. Децата им са въдворени принудително в детски приют. От ФРГ откупват свободата им и семейството се преселва на Запад.

В продължение на 10 години Кордон работи като търговски пътник. Освен в Европа, пътува из Азия, Северна Африка, Австралия и Южна Америка. Но най-силни впечатления оставят у него пътуванията му в Индия. Тогава започва да пише.

Литературен пътРедактиране

Първият роман на Клаус Кордон „Тадаки“ излиза през 1977 г. А на следващата година се появява и първият му роман за деца „Братя като приятели“. Романът е номиниран за Германската награда за юношеска литература през 1979 година. Той става първа книга от така наречената „Трилогия за Франк“ – следват „Дни като години“ и „Момчето Франк“. Действието в романите се развива през годините 1950, 1953 и 1956. Трилогията е автобиографична и пресъздава детството на автора в следвоенния разделен Берлин. „Не мога другояче, освен да разказвам истории, които са ме занимавали в онази възраст“, споделя писателят.

След 1980 г. Клаус Кордон става писател на свободна практика, а през 1988 г. се преселва в Западен Берлин. Привързаността на Кордон към родния град и интересът му към живота на обикновените хора го подтикват да опише участта на едно берлинско семейство в продължение на три поколения – то се лута между мизерията на задните дворове и стремежа към оцеляване. Така възниква трилогията „Романи за повратните години“ (1918, 1932/33 и 1945), съставена от „Червените моряци или Една забравена зима“ (1984), „С гръб към стената“ (1990) и „Първата пролет“ (1993). За тази трилогия авторитетният вестник „Ди Цайт“ отбелязва: „Романите на Кордон по своеобразен начин пишат историята от гледната точка на малкия човек.“

Впечатленият и наблюденията на писателя от Азия и Северна Африка намират израз в романите „Монсун или Белият тигър“ (1980) и „Като капка в пясъка“ (1987). Те обрисуват съдбите на индийски деца и юноши на фона на условията за живот в Третия свят. И двата романа са отличени с множество литературни награди.

Сред по-известните книги на Клаус Кордон са „Еднопосочна улица“ (1979), „Лято сред развалини“ (1982), „Пътешествие към Острова на чудесата“ (1983), „Човекоядецът. Разкази за смелостта“ (1988), „Искам да съм чайка“ (1989), „Пътят за Бандунг“ (1989) и „Пауле Глюк. Столетието в разкази“ (1999).

Книгите на Клаус Кордон са преведени на общо 30 езика. Писателят получава редица престижни национални и международни награди.

Клаус Кордон и Ерих КестнерРедактиране

Често сравняват Клаус Кордон с друг голям немски майстор на словото – Ерих Кестнер. Критиката отбелязва: „Кордон смята себе си за писател, който преди всичко желае да разкаже една история. И тази история той пресъздава поетично, интересно и актуално. Тя трябва да достави удоволствие на читателя. А това му се удава най-вече поради неговата тънка наблюдателност, произлизаща от едно напълно естествено отношение към изобразяваните от него герои – мислещи, чувстващи и действащи лица. Той живее с тях, говори на техния език, запечатва ги в съзнанието на читателя като особняци, приятели, нуждаещи се от помощ или помагащи хора, като страдащи, които обаче не губят надежда...“

Определян като един от най-значимите съвременни немски творци за деца и юноши, Клаус Кордон често изнася лекции и участва в срещи с деца в много берлински училища. В едно интервю с ученици той споделя:

Привлекателно при писането е потапянето в напълно чужди светове. Написах роман от гледната точка на едно индийско момиче. Макар никога да не съм бил индийско момиче, трябваше да водя разказа от нейно име. Така заживях в съвсем друга страна, в друг континент, в съвсем друга съдба. Трябва да влизам в кожата на моите герои, за да мога да ги изобразя. Когато пиша книга, на първо място искам сам да науча нещо – така трупам опит и си изяснявам живота.

Пиша предимно за деца и юноши, понеже смятам това поколение за най-важната читателска публика. Ето защо и моите герои са винаги деца или юноши. Те опознават своята среда, не винаги са във възторг от нея и понякога пожелават да променят нещо. Смятам за много важна задача да посочиш точно на тези млади хора какво могат да променят.

„Писмо в бутилка“Редактиране

Най-известният роман на Клаус Кордон е „Писмо в бутилка“ (1988) – той претърпява 13 издания, преведен е на много езици, преработен е в радиопиеса, която се излъчва и до днес с голям успех по „Радио Германия“. Сюжетът е сходен с този на романа Двойната Лотхен от Ерих Кестнер – децата се оказват по-мъдри и по действени от възрастните и преодоляват всички наложени им ограничения. Матце е около дванадесетгодишно момче, което живее в Източен Берлин. Един ден му хрумва да пусне в прекосяващата Берлин река Шпрее писмо в бутилка, която в мечтите му ще отплава до Африка или Австралия и ще бъде намерена на бряг с палми в Южните морета. Но бутилката стига само до Западен Берлин, където я открива Лика, дванадесетгодишно момиче. Матце успява да отговори на нейното писмо. Лика също има проблеми с родителите си заради контакта с Източен Берлин. Но двамата разговарят по телефона и дори успяват да се срещнат на брега на езерото Мюгелзе.

БиблиографияРедактиране

  • Tadaki, 1977
  • Brüder wie Freunde, 1978
  • Henner oder 10 Tage wie ein Jahr, 1978
  • Möllmannstraße 48, 1978
  • Die Einbahnstraße, 1979
  • Schwarzer Riese, fünfter Stock, 1979
  • Monsun oder der weiße Tiger, 1980
  • Eine Stadt voller Bäume, 1980
  • Willst du fliegen?, 1981
  • Einer wie Frank, 1982
  • Maxe allein in der Stadt und andere lustig-nachdenkliche Geschichten in Versen, 1982
  • Querverbindungen oder man gibt Laut, 1982
  • So stelle ich mir Schule vor, 1982
  • Ein Trümmersommer, 1982
  • Diktatur, 1983
  • Immer fest druff!, 1983
  • Die Reise zur Wunderinsel, 1983
  • Till auf der Zille, 1983
  • Die Wartehalle, 1983
  • Wir haben halt einfach zugepackt, 1983
  • Zugvögel oder irgendwo im Norden, 1983
  • Die roten Matrosen oder ein vergessener Winter, 1984 (erster Teil der Trilogie der Wendepunkte)
  • Schnee aufm Kanapee, 1984
  • Das Fünfmarkstück, 1985
  • Hände hoch, Tschibaba!, 1985
  • Knuddel und Eddi, 1985 (заедно с Урзула Кирхберг)
  • Eine Oma für Till, 1985
  • Die tausendundzweite Nacht und der Tag danach, 1985 (заедно с Индра Чапек)
  • Frank guck in die Luft, 1986
  • Mottha und Bawani, 1986
  • Kellerleichen, 1987
  • Der kleine graue Spatz und seine Freunde, 1987
  • Der liebe Herr Gott oder der Postskandal von Tippelrode, 1987
  • Der Ritter im Sack, 1987
  • Wie Spucke im Sand, 1987
  • Die Flaschenpost, 1988
  • Ich bin ein Geschichtenerzähler, 1988
  • Der Käpt'n aus dem 13. Stock, 1988
  • Komm, alter Tom!, 1988
  • Der Menschenfresser, 1988
  • Annapurna, 1989
  • Ich möchte eine Möwe sein, 1989
  • Maltes Großvater wohnt am Meer, 1989
  • Ein richtiger Indianer, 1989
  • Tage wie Jahre, 1989
  • Der Weg nach Bandung, 1989
  • Am 4. Advent morgens um vier, 1990
  • Es war einmal in Usambara, 1990
  • Der große Fisch Tin Lin, 1990 (заедно с Те Тьонг-Кинг)
  • Mit dem Rücken zur Wand, 1990 (zweiter Teil der Trilogie der Wendepunkte)
  • Stille Tage oder Lenz feiert Weihnachten, 1990
  • Im tiefen, tiefen Grün, 1991 (заедно с Уве Клиндворт)
  • Der Kleine, der Riese und der Großriese, 1991 (заедно с Мари-Хосе Сакре)
  • Die Lisa, 1991 (Заедно с Петер Шимел)
  • Robinson, Mittwoch und Julchen, 1991
  • Alicia geht in die Stadt, 1992
  • Bei uns in Charlottenburg, 1992
  • Das ist Harry, 1992
  • Der erste Frühling, 1993 (dritter Teil der Trilogie der Wendepunkte)
  • Das Mädchen Eisenstein und der Rabe Fritz, 1993 (заедно с Барбара фон Йонзон)
  • Marius und der Feuergeist, 1993 (заедно с Те Тьонг-Кинг)
  • Adams Apfel, 1994
  • Ein Freund für Löwe Boltan, 1994 (заедно с Питер Кунстрайх)
  • Lütt Luftballon und die große Mitternachtsbeschwörung, 1994
  • Die Zeit ist kaputt, 1994
  • Leselöwen-Opageschichten, 1995
  • Der Adler Arkabar, 1996 (заедно с Юлиан Юсим)
  • Der goldene Ritter, 1996 (заедно с Юлиан Юсим)
  • Lütt Luftballon und der schwarze Teufel aus dem Moor, 1996
  • 1848 – Die Geschichte von Jette und Frieder, 1997 (erster Band der „Jacobi-Saga“, Nachfolgeband: „Fünf Finger hat die Hand“; dritter Band: „Im Spinnennetz“)
  • Murras Rache, 1997
  • Der Weg nach Bandung, 1998
  • Lütt Luftballon und der Weihnachtshund, 1998
  • Mein Freund Ringo, 1998
  • Frank oder wie man Freunde findet, 1999
  • Hundert Jahre und ein Sommer, 1999
  • Paule Glück, 1999
  • Felix kommt, 2000
  • Paula Kussmaul läßt nicht locker, 2001
  • Die Stadt der Diebe, 2001
  • Krokodil im Nacken, 2002
  • Paula Kussmaul und Kater Knutschfleck, 2003
  • Julians Bruder, 2004
  • Paula Kussmaul tief im Schnee, 2005
  • Jinbal von den Inseln, 2006
  • Fünf Finger hat die Hand, 2006 (zweiter Band der „Jacobi-Saga“, Nachfolgegeschichte von 1848 – Die Geschichte von Jette und Frieder; dritter Band „Jacobi-Saga“: „Im Spinnennetz“)
  • Piratensohn, 2007
  • Herr Lackmann geht ins Kino, 2008
  • Auf der Sonnenseite, 2009 (Nachfolgeband von Krokodil im Nacken)
  • Im Spinnennetz, 2010 (dritter Band der „Jacobi-Saga“, Nachfolgeband von „1848“ und „Fünf Finger hat die Hand“)
  • Kiko, 2011
  • Das Karussell, 2012
  • Joss oder Der Preis der Freiheit: Historischer Abenteuerroman, 2014
  • Marija im Baum, 2014
  • Der einarmige Boxer, 2016
  • Hadscha, ich und der Himmel über der Pampa, 2018

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. web.archive.org.
  3. Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Klaus Kordon.
  4. Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Klaus Kordon.
  5. Mitteilung des Bundespräsidialamts

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препраткиРедактиране