Ерих Кестнер

Ерих Кестнер Erich Kästner
	германски писател
	Ерих Кестнер през 1961 г.
Роден	23 февруари 1899 г. Дрезден, Германска империя
Починал	29 юли 1974 г. (75 г.) Мюнхен, Германия
Погребан	Мюнхен, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Лайпцигски университет
Литература
Псевдоним	Robert Neuner, Berthold Bürger, Peter Flint
Период	от 1928 г. до 1974 г.
Жанрове	Детска литература
Известни творби	„Емил и детективите“ (1928), „Антон и Точица“ (1931), „Фабиан. Историята на един моралист“ (1931), „Хвърчащата класна стая“ (1933), „Двойната Лотхен“ (1949)
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ерих Кестнер в Общомедия

Ерих Кестнер (на немски: Erich Kästner) (1899 – 1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век – лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.

БиографияРедактиране

Роден е в Дрезден, Кралство Саксония, и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.^[1]

През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това „Златната стипендия на град Дрезден“. Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.

След края на Втората световна война Кестнер се установява в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре „Ди Шаубуде“ – за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.

ТворчествоРедактиране

„Ди Велтбюне“ от 1929 г. с участие на Ерих Кестнер

РоманиРедактиране

Тъничката книжка на Ерих Кестнер „Емил и детективите“ (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат „Антон и Точица“ (1931), „Фабиан. Историята на един моралист“ (1931) и „Хвърчащата класна стая“ (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които „Двойната Лотхен“ (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), „Конференцията на животните“ (1949) и „Малкият мъж и Малката мис“ (1967).

ПоезияРедактиране

Изображение на Ерих Кестнер върху стена на жилищна сграда в Дрезден

Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер „Сърце върху талията“ (1928), а особено „Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.“ (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава „нова предметност“ (или: „нова вещественост“ – Neue Sachlichkeit) ^[2]. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището „будното око и съвестта на епохата“. Кестнер казва: „Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други – 'характер'.“

НационалсоциализъмРедактиране

През 1933 г. на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят и „нездравите“ творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за „политически неблагонадежден“, той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия, като властите му позволяват временно да публикува „аполитични“ книги само в чужбина, за да се набавя чужда валута за Райха. Така в Швейцария излиза романът му „Трима мъже в снега“ (1934).

В България са публикувани десет романа и сборници с разкази на писателя. От 1995 г. в София съществува детска градина, основно училище и гимназия „Ерих Кестнер“.

Личен животРедактиране

Кестнер никога не се е женил, въпреки че е имал извънбрачни връзки. Двете свои последни детски книги, „Малкият Макс“ (нем. „Der kleine Mann“) и „Малкият мъж и малката мис“ (нем. „Der kleine Mann und die kleine Miss“), Кестнер написва за своя извънбрачен син Томас, роден през 1957 г.

Кестнер умира в мюнхенската клиника Нойперлах от рак на хранопровода. Погребан е в гробището „Св. Георг“ в Богенхаузен, административен район на Мюнхен.