Отваря главното меню

Клеса (на санскрит: क्लेश, kleśha IAST; на пали: kilesa, прилепналост, вкопченост, и от тук етическите значения на нечистота и дори „отрова“ [1]) в Будизма е замъглено състояние на ума и което се проявява в нередни действия. Клеса обуславя омрачение на съзнанието, замърсяването му, афектирането му. Клеса се превежда в множество варианти като: страдание, болка, мъчение, огорчение; замърсяване, заразяване, оскверняване; деструктивни емоции; тревожни емоционални усещания; негативни емоции; отрови за ума и т.н.

В будистките традиции на Махаяна и Теравада трите клеси са невежество, привързаност и гняв са възприемани като причина за другите клеси, и са наричани трите отрови в Махаяна. Те се смятат за причина за цикличното пребиваване в самсара.

С това понятие са свързвани основно емоционалните реакции, които са резултат от възприемане на света от егоцентричното съзнание, като от този егоизъм произтича невежеството, пречещо света да бъде възприет в неговата истинска реалност.

Палийска литератураРедактиране

В палийския канон Сута Питака Килеса и свързаната с нея упакилеса са афективни пречки, препятствия към търсенето на директното знание (абхина) и към мъдростта (панна).

Махаяна литератураРедактиране

Традиционно, към него се отнасят така наречените Пет клеси (пет източника на страдание):

Според традицията на Махаяна клесите не бива да се изкореняват или унищожават, а трябва да се осъзнаят, трансформират и преобразуват в просветлено съзнание. За тантрите е важен следният ред на съответствие: пет клеси – пет скандхи – пет трансцедентални гносиса (мъдрости на Буда). В основа на претворяването на страстите и нагоните в мъдростта на Буда е будхатва – природата на Буда, която е собствената природа на психиката и на всички нейни състояния (чита-чайта) и която присъства във всеки, включително в най-неразвития психичен акт. Тибетската традиция Дзогчен нарича тази природа на съзнанието „съзнанийност“ за разлика от обикновената психика или ум. В китайско-далекоизточната традиция Чан (Дзен) тя се нарича „природа на Ума“ (син синь), която се разкрива в акта на „съзерцание на природата“ (кит. дзян син; яп. кенсьо). Нейната същност е чистият и недвойствен, отвъд субект-обектната дихотомия гносис (джняна; кит. чжи; тиб. ригпа или йешес).

ИзточнициРедактиране

  1. Urgyen Sangharakshita, Sangharakshita, The Essential Sangharakshita: A Half Century of Writings from the Founder of the Friends of the Western Buddhist Order, Wisdom Publications Inc, 2009, стр. 52
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kleshas (Buddhism)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.