Кнежево (община Кратово)

(пренасочване от Кнежево (Община Кратово))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кнежево.

Кнежево (на македонска литературна норма: Кнежево) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

Кнежево
Кнежево
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.1143° с. ш. 22.3058° и. д.
Кнежево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Кратово
Географска област Осогово
Надм. височина 1016 m
Население 64 души (2002)
Пощенски код 1360

ГеографияРедактиране

Селото е разположено североизточно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.

ИсторияРедактиране

 
Телеграма от Тричкович, секретар на Окръжния началник на Кратово до сръбското МВнР в Ниш, за нападението над председателя на Кнежевската община от българска чета край мястото Друм, Куманово, 2 юли 1915 г.
 
Документ подпечатан от селската община в село Кнежево, Кратовско околия от Кумановски окръг, 15 май 1918 г.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 – 1619 година селото е отбелязано под името Кнездже с 11 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 13 джизие ханета в Кнездже.[2]

В XIX век Кнежево е малко, изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кнежево има 196 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кнежево (Knejevo) има 224 българи екзархисти.[4]

Над Кнежево от 2 януари 1905 година се провежда конгресът на Скопския революционен окръг на ВМОРО. [5]

При избухването на Балканската война 15 души от Кнежево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война, в 1913 година селото попада в Сърбия. През 20-те години на ХХ век жителите на Кнежево са подложени на репресии от страна на сръбските власти и паравоенни формирования, водени от Дончо Църцорийски и Мино Станков. Мнозина са бити и изтезавани, някои къщи са изгорени, а много жени, особено съпругите на избягалите в България, са изнасилени или принудени да се омъжат за сърби.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Кнежево
  •   Георги Лазаров (р. 1868), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Николов, Богатинов, дейци на ВМРО[8]
  •   Стоимен Вучев (1868 - ?), български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „Свети Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[9]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  4. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  5. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943
  6. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
  7. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, с. 593-596.
  8. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 711.
  9. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кнежево_(община_Кратово)&oldid=10514356“.