Княжество Рюген (на немски: Fürstentum Rügen; на датски: Fyrstendømmet Rygien) или княжество Ругия (Rugia), е средновековно княжество в Дания от 1168 до 1325 г. То обхваща остров Рюген и териториите южно от него до река Рекниц.

Княжество Рюген
1168 – 1325
      
Герб
Герб
Княжество Рюген през 13 век
Княжество Рюген през 13 век
Континент
Княжество Рюген в Общомедия

История редактиране

Територията е населявана от 6 век от западнославянското племе руяни (Рани). Първият известен в историята княз или крал на руяните е Вислав (споменат в 955), по неговото име династията получила названието Виславиди. След него князе на руяните са Круто († 1093), Грин (споменат в 1100) и Ратислав (1105 – 1140).

Около 1111 г. военният поход на руяните против наконидите завършва с тежка загуба. През 1136 г. датският крал Ерик II Емуне завладява храмовия замък на нос Аркона. През 1160 г. крал Валдемар I от Дания, саксонският херцог Хайнрих Лъв и померанските херцози Казимир I и Богислав I сключват съюз за борба против руяните. Саксонският херцог Хайнрих Лъв през 1163 г. подчинява руяните и съседните кесини и зирзипани.

През 1168 г. руянските князе, след завладяването на замъците при Аркона и Харенца от Валдемар I от Дания, трябва да признаят зависимостта си от Дания. Теслав († 1170), синът на Ратислав, става от 1168 г. крал (княз) на Рюген.

Вислав III († 8 ноември 1325) е последният княз на Рюген. През 1325 г. след смъртта на единствения му син Яромар († 24 май 1325) княжеската фамилия от Рюген измира в главната си линия. След две войни княжеството отива през 1355 г. към Херцогство Померания.

Князе редактиране

Руяни редактиране

Померански херцози (Грайфи) редактиране

Източници редактиране

  • Joachim Wächter, Das Fürstentum Rügen. Ein Überblick. In: Haik Thomas Porada (Hrsg.): Beiträge zur Geschichte Vorpommerns. Die Demminer Kolloquien 1985 – 1994. Thomas Helms, Schwerin 1997, ISBN 3-931185-11-7, S. 299 – 313.
  • Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln. Neue Folge. Band 8: West-, mittel- und nordeuropäische Familien. Stargardt, Marburg 1980, Tafeln 5

Външни препратки редактиране