Коленно (колянно) капаче (на латински: patella, нарича се често Патела) е най-голямата сезамовидна кост включена в крайното сухожилие на четириглавия бедрен мускул (квадрицепс)[1], а от другата страна - в пателарната връзка (и)[2].

Коленно капаче
Knee diagram.svg
Дясно коляно
Латински patella
Атлас Коленно капаче
MeSH Patella
Коленно капаче в Общомедия

Представлява сравнително малка двойносплесната кост. Тя има широка насочена нагоре (дорзално) основа, basis patellae и остър, насочен надолу (вентрално) връх, apex patellae. Предната повърхност е изпъкнала и грапава, лежи непосредствено под кожата. Задната повърхност е гладка и се плъзга по трохлеара на бедрената кост.

Видови особеностиРедактиране

Пателата е напълно развита кост при плацентните бозайници и птиците, а при двуутробните е рудиментана и невкостяла.[3] При останалите четирикраки сухожилието на квадрицепса директно се свързва с тибията, а патела напълно липсва.[4]

  • При човек – костта осифицира на 2 – 6 годишна възраст.
  • При говедo – коленното капаче е тясно, дълго и много дебело. То има призматична форма и остър връх[2].
  • При дребни преживни – пателата е много тясна с удължен връх, извит каудално[2].
  • При месоядни – пателата е дълга, тясна и с яйцевидна форма[2]. При куче се намират три добре развити хрущяла (медиален, латерален и проксимален), fibrocartilagines parapatellares[2]. При куче колянното капаче вкостенява на 6-9-седмична възраст (при кон на 3 1/2 години)[5].
  • При свиня – пателата е страничносплесната кост с изразен ръб по предната повърхност.
  • При кон – пателата е голяма кост с широка основа. Двете повърхности имат четириъгълна форма[2].
  • При птици – пателата има вид на 3-стенна призма обърната с основата нагоре. Тя е сезамовидна кост в крайното сухожилие на mm. femorotibiales, перфорирана понякога от сухожилието на m. ambiens[6].

ИзточнициРедактиране

  1. Ковачев, Г. & Гигов, Ц. Анатомия на домашните животни, Том I. Земиздат, 1995, с. 153-154
  2. а б в г д е Гаджев, С. Анатомия на домашните животни, Том I, 2-ро изд. Стара Загора, самоизд., 2016. ISBN 978-954-487-140-6. с. 165-166.
  3. Herzmark MH. The Evolution of the Knee Joint. // J Bone Joint Surg Am 20. 1938. с. 77–84. Посетен на 21 януари 2009.
  4. Romer, A. S. The Vertebrate Body. Philadelphia, PA, Holt-Saunders International, 1977. ISBN 0-03-910284-X. с. 205.
  5. Гаджев, С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици, 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, самоизд., 2014. ISBN 978-954-487-126-0. с. 423.
  6. Гаджев, С. Анатомия на домашните птици, 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, Мая Стоянова Гаджева, 2019. ISBN 978-619-91431-0-0. с. 32.