Тази статия е за личността. За пощенската пратка вижте пощенски колет.

Колет е артистичният псевдоним на френската писателка и журналистка Сидони-Габриел Колет (на френски: Sidonie-Gabrielle Colette).

Колет
Sidonie-Gabrielle-Claudine Colette
френска писателка
Родена
Сидони-Габриел Колет
Починала
3 август 1954 г. (81 г.)
Париж, Франция
ПогребанаПариж, Франция
Националност Франция
Работилаписател
Литература
ПсевдонимWilly,[1] Colette Pavic[1]
Жанровероман
Известни творби„Шери“ (1920)
Семейство
ПартньорБертран дьо Жувенел
Подпис
Уебсайт
Колет в Общомедия

Тя е от поколението на Марсел Пруст, Пол Клодел и Андре Жид и е известна с пристрастието си към теми като женската сексуалност и критиката на обществото, създадено от и за мъжете. Автор е на над 50 книги (романи и сборници с разкази) със силен автобиографичен елемент.

През 1948 г. Колет е номинирана за Нобелова награда за литература.[2]

Библиография

редактиране
  • Claudine à l'école (1900)
  • Claudine à Paris (1901)
  • Claudine en ménage (1902)
  • Claudine s'en va (1903)
  • Dialogues de Bêtes (1904)
  • La Retraite Sentimentale (1907)
  • Филизите на лозата“ (Les Vrilles de la vigne, 1908)
  • La Vagabonde (1910)
  • L'Envers du music hall (1913)
  • L'Entrave (1913)
  • La Paix Chez les Bêtes (1916)
  • L'enfant et les sortilèges (1917, либрето за опера на Морис Равел)
  • Mitsou (1919)
  • Chéri (1920)
  • La Maison de Claudine (1922)
  • L'Autre Femme (1922)
  • Le Blé en herbe (1923)
  • La Fin de Chéri (1926)
  • La Naissance du jour (1928)
  • Sido (1929)
  • La Seconde (1929)
  • Le Pur et L'Impur (1932)
  • „Котката“ (La Chatte, 1933)
  • Duo (1934)
  • Julie de Carneilhan (1941)
  • Le Képi (1943)
  • Gigi (1944)
  • L'Étoile Vesper (1947)
  • Le Fanal Bleu (1949)
  • Paradis terrestre, с фотографии на Изис Бидерманас (1953)

Източници

редактиране
  1. а б 119298072 // Посетен на 23 октомври 2021 г.
  2. www.nobelprize.org

Външни препратки

редактиране