Нобелова награда за литература

Нобеловата награда за литература е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901 г. насам според завещанието на шведския индустриалец Алфред Нобел на всеки автор, без оглед на националност, вероизповедание и др., който „създаде най-забележителния труд с висши идеали в областта на литературата“ ([Бел. 1][1][2] Наградата се присъжда за цялостната работа на автора, въпреки че понякога отделни произведения се цитират като особено забележителни. Решението за удостояване е на Шведската академия, която обявява името на лауреата в началото на октомври всяка година. Това е една от петте Нобелови награди, учредени със завещанието на Алфред Нобел през 1895 г. На церемонията по връчването на Нобеловата награда тази за литература традиционно е последната по ред. В някои случаи наградата е била отлагана за следващата година, последно през 2018 г. (считано към май 2022 г.)[3][4][5]

Нобелова награда за литература
Представяне на наградите през 2008 г.
Присъждана заЗа значими приноси към литературата.
ОтШведската академия
ДържаваFlag of Sweden.svg Швеция
Връчена за първи път1901
Официален
уебсайт
www.nobelprize.org/prizes/lists/all-nobel-prizes-in-literature/
Нобелова награда за литература в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
През 1901 г. френският поет и есеист Сюли Прюдом (1839 – 1907) е първият, удостоен с Нобелова награда за литература, „като специално признание за неговата поетична композиция, която дава доказателство за висш идеал, художествено съвършенство и рядка комбинация от качества: както сърце, така и интелект“.

Алфред Нобел постановява в последната си воля и завещание парите му да бъдат използвани за създаване на поредица от награди за онези, които предоставят „най-голяма полза на човечеството“ във физиката, химията, мира, физиологията или медицината и литературата[6][1] Въпреки че Нобел е написал няколко завещания през живота си, последното е написано малко повече от година преди смъртта му и е подписано в Шведско-норвежкия клуб в Париж на 27 ноември 1895 г.[7][8] Нобел завещава 94% от общите си активи, 31 милиона шведски крони (еквивалентни на 198 милиона щатски долара, 176 милиона евро през 2016 г.), за учредяване и връчване на петте Нобелови награди[9]Поради споровете около завещанието, норвежкият парламент (Стортингет) го одобрява едва на 26 април 1897 г.[10][11]Изпълнители на завещанието са Рагнар Солман и Рудолф Лилеквист, които основават Нобеловата фондация, за да се грижи за богатството на Нобел и да организира наградите. Членовете на норвежкия Нобелов комитет, които трябва да присъждат наградата за мир, са назначени малко по-късно. Следва определянето на организациите, присъждащи съответните награди: на 7 юни Каролинският институт става отговорен за връчването на наградата в областта на физиологията и медицината; на 9 юни Шведската академия получава правото да връчва наградата за литература[Бел. 2]; на 11 юни Кралската шведска академия на науките е избрана за връчването на наградите за физика и химия.[12][13]. След това Нобеловата фондация постига споразумение относно насоките за това как трябва да се присъжда Нобеловата награда. През 1900 г. новосъздаденият устав на Нобеловата фондация е обнародван от крал Оскар II[9].

ПроцедураРедактиране

Всяка година Шведската академия изпраща покани за предлагане на кандидати за Нобелова награда за литература[14]. Адресати на поканите са учени, членове на литературни академии и дружества, професори по литература и филология, бивши лауреати на наградата и президенти на национални писателски организации. Не е допустимо някой да се номинира сам[15].

Всяка година постъпват хиляди предложения. Те трябва да бъдат получени в Академията до 1 февруари, след което се разглеждат от Нобеловия комитет, вътрешна работна група, състояща се от четирима до петима членове. До април комисията стеснява списъка до около двадесет номинирани и през май Академията одобрява кратък списък с пет имена. Следващите четири месеца са определени за четене и преглед на творбите на петимата кандидати. През октомври членовете на Академията гласуват и кандидатът, който получи повече от половината от гласовете, се обявява за Нобелов лауреат за литература за тази година. Никой не може да получи наградата, без да фигурира в списъка поне два пъти; а много автори се появяват отново и отново и се разглеждат многократно през годините. Произведенията им се четат на техния оригинален език, но когато е избран кандидат от език, който никой от членовете не владее, се привличат преводачи и експерти, за да предоставят образци от творчеството на писателя. Останалите стъпки от процедурата са подобни на тези на другите Нобелови награди[15]

Номинациите се пазят в строга тайна в продължение на 50 години, след което стават публично достъпни в Базата данни за номинациите за Нобелова награда за литература. Към 2021 г. достъпни за публично разглеждане са само номинациите, подадени между 1901 и 1971 г.[16]

Шведската академия се състои от 18 членове, които се избират за цял живот и технически нямат право да напускат[17]. След избухнал скандал през 2018 г. това се променя и на 2 май 2018 г. крал Карл XVI Густав дава възможност на членовете да подават оставка. Новите правила гласят също, че член, който не е бил активен в работата на академията повече от две години, може да бъде помолен да напусне[18][19]. Членовете на Нобеловия комитет се избират за период от три години измежду членовете на академията и се подпомагат от специално назначени експертни съветници[20].

Наградата обикновено се обявява през октомври. Понякога обаче това става по-късно, като последният такъв случай е наградата за 2018 г. В разгара на противоречията около твърденията за сексуално насилие, конфликт на интереси и подадени оставки от длъжностни лица, на 4 май 2018 г. Шведската академия обявява, че лауреатът за 2018 г. ще бъде обявен през 2019 г. заедно с лауреата за 2019 г.[3]

ОписаниеРедактиране

Лауреатът на Нобелова награда за литература печели златен медал, диплома и парична сума[14]. Размерът на сумата зависи от приходите на Нобеловата фондация през тази година[21]. Ако наградата се присъжда на повече от един лауреат, парите или се разпределят по равно между тях, или за трима лауреати могат да бъдат разделени на една втора и две четвърти.[14]. Наградният фонд на Нобеловата награда се колебае от учредяването ѝ, но към 2012 г. възлиза на 8 000 000 крони (около 1 100 000 щатски долара), преди това е бил 10 000 000 крони. [22][21]. Това не е първият път, когато сумата на наградата е намалена – като се започне с номинална стойност от 150 782 крони през 1901 г., номиналната стойност спада до 121 333 крони през 1945 г., но оттогава тя или расте, или остава стабилна, като през 2001 г. достига връх на стойността от 12 577 049 крони[23].

Церемонията по връчването на наградите по физика, химия, физиология или медицина, литература и икономика се провежда в Стокхолм, а на наградата за мир – в Осло на 10 декември, годишнината от смъртта на Алфред Нобел[14]. Лауреатите изнасят лекция по време на „Нобеловата седмица“; акцентите са церемонията по награждаването и банкетът на 10 декември.

МедалРедактиране

Медалите за Нобелова награда от 1902 г. се секат от частната шведска компания Myntverket[24] (до 2010 г.) и монетния двор на Норвегия. От 2012 г. шведските медали се изработват от 2012 Svenska Medalj в Ескилстюна. Медалите са регистрирани търговски марки на Нобеловата фондация.

Медалите за Нобеловите награди са проектирани от шведа Ерик Линдберг с изключение на медала към наградата за мир, проектиран от Густав Вигеланд. Всеки медал за физика, химия, физиология или медицина има на аверса (предната страна на медала) изображение на Алфред Нобел в ляв профил и годините на неговото раждане и смърт (1833 – 1896). [25]. Портретът на Нобел е също на аверса на медала за мир и на медала за икономика, но с малко по-различен дизайн[26]. Изображението на реверса на медалите варира в зависимост от институцията, която присъжда наградата. Реверсът на медалите за химия и физика имат един и същ дизайн и съдържат надпис „Inventas vitam iuvat excoluisse per artes“, докато надписът на медала за мир е „Pro pace et fraternitate gentium“. На медала по икономика няма надпис. Името на лауреата е гравирано или на реверса, или по ръба на медала (гурт)[25]

Медалът за литература, дело на Ерик Линдберг, изобразява младеж под лаврово дърво, който слуша в захлас своята Муза и записва песента ѝ. Надписът гласи: Inventas vitam iuvat excoluisse per artes (откриването на изкуството подобрява човешкия живот), което пък идва от Енеида (на латински: inventas aut qui vitam excoluere per artes)[27].

ДипломаРедактиране

Нобеловите лауреати получават диплома от краля на Швеция. Всяка диплома е уникално проектирана от присъждащите институции за лауреата, който я получава. Дипломата съдържа снимка и текст, който посочва името на лауреата и обикновено цитат с основанието за присъждане на наградата. Дипломата за литература е написана на пергамент в стила на средновековните илюстратори.[28]

ЛауреатиРедактиране

Нобеловата награда за литература е присъждана 114 пъти между 1901 и 2021 г. на 118 лица: 102 мъже и 16 жени. В четири случая наградата е поделена между двама, а в седем случая не е присъждана. Сред лауреатите са писатели на 25 различни езика. Най-младият лауреат е Ръдиард Киплинг, който е на 41 години през 1907 г., когато е бил награден. Най-възрастният лауреат е Дорис Лесинг, която е на 88 години през 2007 г, когато е наградена. Наградата е присъдена посмъртно само веднъж, на Ерик Аксел Карлфелд през 1931 г. Двама писатели са отказали наградата, Борис Пастернак през 1958 г. (отначало я приема, но по-късно е принуден от властите на Съветския съюз да откаже наградата) и Жан-Пол Сартр през 1964 г.[29]

Тълкуване на указанията на НобелРедактиране

В завещанието си Алфред Нобел посочва, че лауреатът за литература трябва да отговаря на определени критерии. Сред тях много дискусии предизвикват изискванията „да е допринесъл най-голяма полза за човечеството“ и да твори „с висши идеали“. В първите години на наградата „идеализмът“, посочен от Нобел, се интерпретира стриктно и тъй като по това време привържениците на консервативния идеализъм считат за свещени църквата, държавата и семейството, това води до присъждането на награди на лауреати като Бьорнстерне Бьорнсон, Ръдиард Киплинг и Паул фон Хайзе. Постепенно този критерий започва да се интерпретира по-гъвкаво: през 20-те години на XX век „идеализмът“ се тълкува по-широко като „широкосърдечна човечност“ и наградата получават писатели като Анатол Франс, Джордж Бърнард Шоу и Томас Ман. През 30-те години на XX век „най-голямата полза за човечеството“ се тълкува в смисъл на писатели, чиито творби со общодостъпни, и са наградени автори като Синклер Луис и Пърл Бък. От 1946 г. обновената Академия променя фокуса и започва да награждава литературни пионери като Херман Хесе, Андре Жид, Т. С. Елиът и Уилям Фокнър. Оттогава „най-голямата полза за човечеството“ се тълкува по-широко. От 70-те години на миналия век Академията често обръща внимание на важни, но неизвестни в международен план писатели, награждавайки писатели като Исак Башевис Сингер, Одисеас Елитис, Елиас Канети и Ярослав Сейферт.

От 1986 г. Академията признава международния хоризонт в завещанието на Нобел, което отхвърля всякакви съображения за националността на кандидатите, и награждава автори от цял свят като Уоле Шоинка от Нигерия, Нагиб Махфуз от Египет, Октавио Пас от Мексико, Надин Гордимър от Южна Африка, Дерек Уолкът от Сейнт Лусия, Тони Морисън, първият афроамериканец в списъка, Кензабуро Ое от Япония и Гао Синдзян, първият лауреат, който пише на китайски. През 2000-те наградата отива при В. С. Найпол, Марио Варгас Льоса и китайския писател Мо Йен, но политиката на „награда за целия свят“ е по-малко забележима, тъй като Академията е награждавала предимно европейски и англоезични писатели от западната литературна традиция. През 2015 г. за първи път е присъдена награда на автор на нехудожествена литература на Светлана Алексиевич[29].

Споделена наградаРедактиране

Нобеловата награда за литература може да бъде присъдена на двама души. Академията обаче не е склонна да го прави, главно защото това може да бъде тълкувано като компромис. Споделените награди, присъдени на Фредерик Мистрал и Хосе Ечегарай през 1904 г. и на Карл Гелеруп и Хенрик Понтопидан през 1917 г., всъщност са резултат от компромиси. Споделените награди са изключение и през XX век Академията е присъдила споделена награда само в два случая, на Шмуел Йосеф Агнон и Нели Закс през 1966 г. и на Ейвинд Юнсон и Хари Мартинсон през 1974 г.[29]

Цитиране на конкретно произведениеРедактиране

Наградите за литература се присъждат за цялостното творчество на автора, но в някои случаи Академията изтъква конкретно произведение за специално признание. Например Кнут Хамсун е награден през 1920 г. „за неговото монументално произведение, „Растежът на тревата““, Томас Ман през 1929 г. „главно за неговия велик роман „Буденброкови“, който печели постоянно нарастващо признание като едно от класическите произведения на съвременната литература“, Джон Голсуърти през 1932 г. „за неговото отлично изкуство на разказвач, което приема най-висшата си форма в „Сага за Форсайтови““, Роже Мартен дю Гар през 1937 г. „за художествената сила и правдивостта, с които е изобразил човешкия конфликт, както и някои фундаментални аспекти на съвременния живот в неговия роман-цикъл Les Thibault, Ърнест Хемингуей през 1954 г. "за неговото майсторство в изкуството на разказа, демонстрирано последно в „Старецът и морето“, и за влиянието, което е оказал върху съвременния стил", и Михаил Шолохов през 1965 г. „за художествената сила и почтеност, с които в своя епос „Тихият Дон“ е отразил исторически етап от живота на руския народ“[29].

Списък на лауреатитеРедактиране

1901 – 1909Редактиране

1910 – 1919Редактиране

1920 – 1929Редактиране

1930 – 1939Редактиране

1940 – 1949Редактиране

1950 – 1959Редактиране

1960 – 1969Редактиране

1970 – 1979Редактиране

1980 – 1989Редактиране

1990 – 1999Редактиране

2000 – 2009Редактиране

2010 – 2019Редактиране

2020 – 2021Редактиране

ЛюбопитноРедактиране

  • Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е Дорис Лесинг, която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е Ръдиард Киплинг, който я получава на 42 години през 1907.
  • Момзен е най-отдавна роденият Нобелов лауреат (30 ноември 1817). Той е роден почти 138 години преди най-скоро родения лауреат, Мо Йен (17 февруари 1955).
  • Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е Бъртран Ръсел, който умира на 97 години. Най-старият жив към август 2021 лауреат е Алис Мънро, родена на 10 юли 1931. Най-кратко живелият лауреат е Албер Камю, който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата.
  • Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г.
  • Трима лауреати отказват да получат наградата: председателят на Нобеловия комитет Ерик Аксел Карлфелт (Швеция) през 1914 г. (но когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда), Борис Пастернак (Русия) през 1958 г. и Жан-Пол Сартър (Франция) – 1964 г.
  • Седем пъти швед е печелил отличието, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. [31]

В БългарияРедактиране

Към 2022 г. България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но е редовен кандидат за Нобелова награда по литература, като кандидатите започват с Вазов и стигат до Блага Димитрова. Единствен Димитър Димов отказва да участва за Нобел по литература, оставяйки така свободно широко поле за изява на българските автори в областта на медицинската литература[поясни].

Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пазят в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати[16], информацията за номинации, направени преди изтичането на този период, няма как да се провери.

От България за Нобелова награда за литература са били номинирани Пенчо Славейков, Иван Вазов, Иван Грозев, Елисавета Багряна[32][33]. До 2022 г. българин не е печелил престижния приз, макар че Елиас Канети е роден в България, но пише на немски и не говори български. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя.[31]

За други номинации като Йордан Йовков, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Антон Дончев, Валери Петров, Иван Бързаков има само непотвърдена информация в пресата.[34][35][36][37][38][39]

БележкиРедактиране

  1. В оригинал на шведски: den som inom litteraturen har producerat det utmärktaste i idealisk rigtning)
  2. Според волята на Нобел наградата за литература трябва да се определя от „Академията в Стокхолм“, която според устава на Нобеловата фондация означава Шведската академия
  3. Нели Закс е родена в Германия, но емигрира от страната през 1940 г., тъй като е преследвана, заради еврейския си произход. По времето, когато получава Нобелова награда тя е гражданин на Швеция.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Alfred Nobel’s will. // NobelPrize.org. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  2. John Sutherland (13 October 2007). Ink and Spit. Guardian Unlimited Books. The Guardian.
  3. а б Nobel Prize for Literature delayed amid Swedish Academy 'sex assault' scandal. // BBC News. 4 май 2018. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  4. Press release. „Svenska Akademien skjuter upp 2018 års Nobelpris i litteratur“. Svenska Akademin. Swedish Academy
  5. Wixe, Susanne (10 April 2018). „Detta har hänt: Krisen i Svenska Akademien – på 3 minuter“ [Previously: The crisis in the Swedish Academy in 3 minutes]. Aftonbladet.
  6. History – Historic Figures: Alfred Nobel (1833 – 1896). BBC.
  7. Sohlman, Ragnar (1983). The Legacy of Alfred Nobel – The Story Behind the Nobel Prizes. The Nobel Foundation. p. 7.
  8. Von Euler, U.S. (6 June 1981). The Nobel Foundation and its Role for Modern Day Science. Die Naturwissenschaften. Springer-Verlag.
  9. а б The Nobel prize in literature. // NobelPrize.org. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  10. The Nobel Foundation – History. Nobelprize.org.
  11. Nils Ringertz (ed.). The Nobel Prize: The First 100 Years. Imperial College Press and World Scientific Publishing. p. 13. ISBN 978-981-02-4664-8.
  12. Crawford, Elizabeth T.. 1984. с. 1.
  13. Nobel Prize awarding institutions. // NobelPrize.org. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  14. а б в г Nobel Prize | Definition, History, Winners, & Facts. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  15. а б Nomination and selection of literature laureates. // NobelPrize.org. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  16. а б Nomination and selection of Literature Laureates. // NobelPrize.org. Посетен на 27 март 2019. The statutes of the Nobel Foundation restrict disclosure of information about the nominations, whether publicly or privately, for 50 years. The restriction concerns the nominees and nominators, as well as investigations and opinions related to the award of a prize. (на английски)
  17. David Keyton (6 April 2018). 3 judges quit Nobel literature prize committee. The Washington Times. Associated Press.
  18. Holmgren, Mia (2 May 2018). „Kungen: Det är nu Akademiens ansvar att vidta nödvändiga åtgärder“ [The King: The Academy is now responsible for taking necessary action]. Dagens Nyheter. Dagens Nyheter.
  19. Nilsson, Christoffer (18 April 2018). „Kungen ändrar Akademiens stadgar“ [The King alters Academy rules]. Aftonbladet. Aftonbladet.
  20. The Nobel Committee for Literature. // NobelPrize.org. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  21. а б The Nobel Prize amounts. // NobelPrize.org. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  22. The Size of the Nobel Prize Is Being Reduced to Safeguard Long-Term Capital. Nobel official website. 11 June 2012
  23. Nobel Prize Amounts (PDF) https://www.nobelprize.org/uploads/2022/03/prize-amounts-2022.pdf
  24. Medalj – ett traditionellt hantverk(на шведски). Myntverket
  25. а б A unique gold medal. // NobelPrize.org. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  26. The Nobel Prize for Peace, Linus Pauling: Awards, Honors, and Medals, Linus Pauling and The Nature of the Chemical Bond: A Documentary History, the Valley Library, Oregon State University
  27. The Nobel Medal for Literature. // NobelPrize.org. януари 2019. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  28. A work of art in the form of a diploma. // NobelPrize.org. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  29. а б в г Facts on the Nobel Prize in Literature. // NobelPrize.org. Посетен на 8 септември 2022. (на английски)
  30. Скандалът „Нобелови награди“, Webcafe.bg, по Vox 05.10.2015.
  31. а б Исак Гозес, Скандалите за Нобел, в-к „Стандарт“, 11 октомври 2014.
  32. Nomination archive
  33. Пламен Иванов. Нобеловите награди – поглед отвътре – Списание Свет. // svet.bg. Посетен на 8 септември 2022.
  34. Кирил Момчилов, Защо България няма Нобелов лауреат, в-к „Дума“, бр. 265, 19 ноември 2011 г.
  35. Константин Събчев, Смъртта лишава Пенчо Славейков от приза, в-к „Стандарт“, 13.8.2007.
  36. Ира Антонова, Пенчо Славейков – печално непостигнатата Нобелова награда, Култура, 30 януари 2013.
  37. 20 септември 1916 г.: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда, 20 септември 2015 г., 04:50 ч.
  38. За Нобеловите награди и българина, nauka.bg, 10.09.2011.
  39. Силвия Димитрова, За Пенчо Славейков и митичната Нобелова награда, grosnipelikani.net.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nobel Prize in Literature“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​