Нобелова награда за литература

Нобеловата награда за литература (на шведски: Nobelpriset i litteratur) е сред 5-те Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел.

Нобелова награда за литература
Представяне на наградите през 2008 г.
Присъждана за За значими приноси към литературата.
От Шведската академия
Държава Флаг на Швеция Швеция
Връчена за първи път 1901
Официален
уебсайт		 nobelprize.org
Нобелова награда за литература в Общомедия

Тя се връчва ежегодно на жив писател или поет, от която и да е страна, създал „в областта на литература най-забележителния труд с висши идеали“. Наградата се присъжда с решението на петчленен Нобелов комитет за литература към Шведската академия, която обявява името на избрания лауреат в началото на октомври.

Носител на Нобелова награда за литература е роденият в Русе немскоезичен писател Елиас Канети.

1901 – 1909Редактиране

1910 – 1919Редактиране

1920 – 1929Редактиране

1930 – 1939Редактиране

1940 – 1949Редактиране

1950 – 1959Редактиране

1960 – 1969Редактиране

1970 – 1979Редактиране

1980 – 1989Редактиране

1990 – 1999Редактиране

2000 – 2009Редактиране

2010 – 2019Редактиране

2020 – 2029Редактиране

ЛюбопитноРедактиране

  • Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е Дорис Лесинг, която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е Ръдиард Киплинг, който я получава на 42 години през 1907.
  • Момзен също е най-отдавна роденият Нобелов лауреат (30 ноември 1817). Той е роден почти 138 години преди най-скоро родения лауреат, Мо Йен (17 февруари 1955).
  • Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е Бъртран Ръсел, който умира на 97 години. Най-старият жив към ноември 2012 лауреат е Дорис Лесинг, която е родена на 22 октомври 1919. Най-кратко живелият лауреат е Албер Камю, който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата.
  • Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г.
  • Трима лауреати отказват да получат наградата: председателят на Нобеловия комитет Ерик Аксел Карлфелт (Швеция) през 1914 г. (затова когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда), Борис Пастернак (Русия) през 1958 г. и Жан-Пол Сартър (Франция) – 1964 г.
  • Седем пъти швед е печелил отличието, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. [2]

Българи, номинирани за Нобелова награда по литератураРедактиране

България е единствената страна на балканския полуостров без нобелов лауреат, но пък е редовен кандидат за Нобелоава награда по литература, като кандидатите започват с Вазов от Възраждането и стигат до Блага Димитрова. Единствен Димитър Димов отказва да участва за Нобел по литература, оставяйки така свободно широко поле за изява на българските автори в областта на медицинската литература.

Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пази в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати[3], информацията за номинации, направени в този период няма как да се провери.

От България кандидати за Нобелова награда за литература са били Пенчо Славейков, Иван Вазов, Иван Грозев, Елисавета Багряна[4] До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз, макар че Елиас Канети е роден в България. Той пише на немски и не говори български. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя.[2]

За други номинации като Йордан Йовков, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Антон Дончев, Валери Петров, Иван Бързаков има само информация в пресата.[5], [6], [7], [8], [9], [10], [11]

БележкиРедактиране

  1. ↑ Бел. 1: Нели Закс е родена в Германия, но емигрира от страната през 1940 г., тъй като е преследвана, заради еврейския си произход. По времето, когато получава Нобелова награда тя е гражданин на Швеция.

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Скандалът „Нобелови награди“, Webcafe.bg, по Vox 05.10.2015.
  2. ↑ а б Исак Гозес, Скандалите за Нобел, в-к „Стандарт“, 11 октомври 2014.
  3. ↑ Nomination and selection of Literature Laureates. // NobelPrize.org. Посетен на 27 март 2019. The statutes of the Nobel Foundation restrict disclosure of information about the nominations, whether publicly or privately, for 50 years. The restriction concerns the nominees and nominators, as well as investigations and opinions related to the award of a prize. (на английски)
  4. ↑ Nomination Archive. // NobelPrize.org. Посетен на 27 март 2019. (на английски)
  5. ↑ Кирил Момчилов, Защо България няма Нобелов лауреат, в-к „Дума“, бр. 265, 19 ноември 2011 г.
  6. ↑ Константин Събчев, Смъртта лишава Пенчо Славейков от приза, в-к „Стандарт“, 13.8.2007.
  7. ↑ Ира Антонова, Пенчо Славейков – печално непостигнатата Нобелова награда, Култура, 30 януари 2013.
  8. ↑ Нобеловите награди – поглед отвътре, svet.bg, 25.10.2012.
  9. ↑ 20 септември 1916 г.: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда, 20 септември 2015 г., 04:50 ч.
  10. ↑ За Нобеловите награди и българина, nauka.bg, 10.09.2011.
  11. ↑ Силвия Димитрова, За Пенчо Славейков и митичната Нобелова награда, grosnipelikani.net.

Външни препраткиРедактиране

 
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Нобелова награда за литература.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нобелова_награда_за_литература&oldid=10826311“.