Нобелова награда за литература
Нобеловата награда за литература (на шведски: Nobelpriset i litteratur) е сред 5-те Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел.
Нобелова награда за литература | |
---|---|
![]() Представяне на наградите през 2008 г. |
|
Присъждана за | За значими приноси към литературата. |
От | Шведската академия |
Държава |
![]() |
Връчена за първи път | 1901 |
Официален уебсайт |
nobelprize.org |
Нобелова награда за литература в Общомедия |
Тя се връчва ежегодно на жив писател или поет, от която и да е страна, създал „в областта на литература най-забележителния труд с висши идеали“. Наградата се присъжда с решението на петчленен Нобелов комитет за литература към Шведската академия, която обявява името на избрания лауреат в началото на октомври.
Носител на Нобелова награда за литература е роденият в Русе немскоезичен писател Елиас Канети.
1901 – 1909Редактиране
- 1901 Рене Сюли Прюдом (Франция)
- 1902 Теодор Момзен (Германия)
- 1903 Бьорнстерн Бьорнсон (Норвегия)
- 1904 Фредерик Мистрал (Франция) и Хосе Ечегарай (Испания)
- 1905 Хенрик Сенкевич (Полша)
- 1906 Джозуе Кардучи (Италия)
- 1907 Ръдиард Киплинг (Великобритания)
- 1908 Рудолф Ойкен (Германия)
- 1909 Селма Лагерльоф (Швеция)
1910 – 1919Редактиране
- 1910 Паул фон Хайзе (Германия)
- 1911 Морис Метерлинк (Белгия)
- 1912 Герхарт Хауптман (Германия)
- 1913 Рабиндранат Тагор (Индия)
- 1914 не се връчва – Ерик Аксел Карлфелт (Швеция) я отказва
- 1915 Ромен Ролан (Франция)
- 1916 Вернер фон Хейденстам (Швеция)
- 1917 Карл Гелеруп (Дания) и Хенрик Понтопидан (Дания)
- 1918 неприсъждана
- 1919 Карл Спителер (Швейцария)
1920 – 1929Редактиране
- 1920 Кнут Хамсун (Норвегия)
- 1921 Анатол Франс (Франция)
- 1922 Хасинто Бенавенте (Испания)
- 1923 Уилям Бътлър Йейтс (Ирландия)
- 1924 Владислав Реймонт (Полша)
- 1925 Джордж Бърнард Шоу (Великобритания)
- 1926 Грация Деледа (Италия)
- 1927 Анри Бергсон (Франция)
- 1928 Сигрид Унсет (Норвегия)
- 1929 Томас Ман (Германия)
1930 – 1939Редактиране
- 1930 Синклер Луис (САЩ)
- 1931 Ерик Аксел Карлфелт (Швеция), посмъртно
- 1932 Джон Голсуърти (Великобритания)
- 1933 Иван Бунин (Русия)
- 1934 Луиджи Пирандело (Италия)
- 1935 неприсъждана
- 1936 Юджийн О'Нийл (САЩ)
- 1937 Роже Мартен дю Гар (Франция)
- 1938 Пърл Бък (САЩ)
- 1939 Франс Емил Силанпя (Финландия)
1940 – 1949Редактиране
- 1940 неприсъждана
- 1941 неприсъждана
- 1942 неприсъждана
- 1943 неприсъждана
- 1944 Йоханес Йенсен (Дания)
- 1945 Габриела Мистрал (Чили)
- 1946 Херман Хесе (Швейцария)
- 1947 Андре Жид (Франция)
- 1948 Т. С. Елиът (Великобритания)
- 1949 Уилям Фокнър (САЩ)
1950 – 1959Редактиране
- 1950 Бъртранд Ръсел (Великобритания)
- 1951 Пер Лагерквист (Швеция)
- 1952 Франсоа Мориак (Франция)
- 1953 Уинстън Чърчил (Великобритания)
- 1954 Ърнест Хемингуей (САЩ)
- 1955 Халдоур Лакснес (Исландия)
- 1956 Хуан Рамон Хименес (Испания)
- 1957 Албер Камю (Франция)
- 1958 Борис Пастернак (Русия) (заставен от СССР да върне наградата)[1]
- 1959 Салваторе Куазимодо (Италия)
1960 – 1969Редактиране
- 1960 Сен-Джон Перс (Франция)
- 1961 Иво Андрич (Югославия)
- 1962 Джон Стайнбек (САЩ)
- 1963 Георгиос Сеферис (Гърция)
- 1964 Жан-Пол Сартър (Франция) (отказал)
- 1965 Михаил Шолохов (Русия)
- 1966 Шмуел Агнон (Израел) и Нели Закс (Швеция)[бел. 1]
- 1967 Мигел Анхел Астуриас (Гватемала)
- 1968 Ясунари Кавабата (Япония)
- 1969 Самюел Бекет (Ирландия)
1970 – 1979Редактиране
- 1970 Александър Солженицин (Русия)
- 1971 Пабло Неруда (Чили)
- 1972 Хайнрих Бьол (Германия)
- 1973 Патрик Уайт (Австралия)
- 1974 Хари Мартинсон (Швеция) и Ейвинд Юнсон (Швеция)
- 1975 Еудженио Монтале (Италия)
- 1976 Сол Белоу (САЩ)
- 1977 Висенте Алейксандре (Испания)
- 1978 Исаак Башевис Сингер (САЩ)
- 1979 Одисеас Елитис (Гърция)
1980 – 1989Редактиране
- 1980 Чеслав Милош (Полша)
- 1981 Елиас Канети (Австрия, роден в България)
- 1982 Габриел Гарсия Маркес (Колумбия)
- 1983 Уилям Голдинг (Великобритания)
- 1984 Ярослав Сейферт (Чехословакия)
- 1985 Клод Симон (Франция)
- 1986 Уоле Шоинка (Нигерия)
- 1987 Йосиф Бродски (Русия)
- 1988 Наджиб Махфуз (Египет)
- 1989 Камило Хосе Села (Испания)
1990 – 1999Редактиране
- 1990 Октавио Пас (Мексико)
- 1991 Надин Гордимър (РЮА)
- 1992 Дерек Уолкот (Тринидад и Тобаго)
- 1993 Тони Морисън (САЩ)
- 1994 Кендзабуро Ое (Япония)
- 1995 Шеймъс Хийни (Ирландия)
- 1996 Вислава Шимборска (Полша)
- 1997 Дарио Фо (Италия)
- 1998 Жузе Сарамагу (Португалия)
- 1999 Гюнтер Грас (Германия)
2000 – 2009Редактиране
- 2000 Гао Синцзян (Китай)
- 2001 Видиядхар Сураджпрасад Найпол (Тринидад и Тобаго)
- 2002 Имре Кертес (Унгария)
- 2003 Джон Максуел Кутси (РЮА)
- 2004 Елфриде Йелинек (Австрия)
- 2005 Харолд Пинтър (Обединеното кралство)
- 2006 Орхан Памук (Турция)
- 2007 Дорис Лесинг (Обединеното кралство)
- 2008 Жан-Мари Гюстав Льо Клезио (Франция)
- 2009 Херта Мюлер (Германия)
2010 – 2019Редактиране
- 2010 Марио Варгас Льоса (Перу)
- 2011 Тумас Транстрьомер (Швеция)
- 2012 Мо Йен (Китай)
- 2013 Алис Мънро (Канада)
- 2014 Патрик Модиано (Франция)
- 2015 Светлана Алексиевич (Беларус)
- 2016 Боб Дилън (САЩ)
- 2017 Казуо Ишигуро (Великобритания)
- 2018 Олга Токарчук (Полша)
- 2019 Петер Хандке (Австрия)
2020 – 2029Редактиране
ЛюбопитноРедактиране
- Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е Дорис Лесинг, която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е Ръдиард Киплинг, който я получава на 42 години през 1907.
- Момзен също е най-отдавна роденият Нобелов лауреат (30 ноември 1817). Той е роден почти 138 години преди най-скоро родения лауреат, Мо Йен (17 февруари 1955).
- Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е Бъртран Ръсел, който умира на 97 години. Най-старият жив към ноември 2012 лауреат е Дорис Лесинг, която е родена на 22 октомври 1919. Най-кратко живелият лауреат е Албер Камю, който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата.
- Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г.
- Трима лауреати отказват да получат наградата: председателят на Нобеловия комитет Ерик Аксел Карлфелт (Швеция) през 1914 г. (затова когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда), Борис Пастернак (Русия) през 1958 г. и Жан-Пол Сартър (Франция) – 1964 г.
- Седем пъти швед е печелил отличието, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. [2]
Българи, номинирани за Нобелова награда по литератураРедактиране
България е единствената страна на балканския полуостров без нобелов лауреат, но пък е редовен кандидат за Нобелоава награда по литература, като кандидатите започват с Вазов от Възраждането и стигат до Блага Димитрова. Единствен Димитър Димов отказва да участва за Нобел по литература, оставяйки така свободно широко поле за изява на българските автори в областта на медицинската литература.
Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пази в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати[3], информацията за номинации, направени в този период няма как да се провери.
От България кандидати за Нобелова награда за литература са били Пенчо Славейков, Иван Вазов, Иван Грозев, Елисавета Багряна[4] До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз, макар че Елиас Канети е роден в България. Той пише на немски и не говори български. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя.[2]
За други номинации като Йордан Йовков, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Антон Дончев, Валери Петров, Иван Бързаков има само информация в пресата.[5], [6], [7], [8], [9], [10], [11]
БележкиРедактиране
- ↑ Бел. 1: Нели Закс е родена в Германия, но емигрира от страната през 1940 г., тъй като е преследвана, заради еврейския си произход. По времето, когато получава Нобелова награда тя е гражданин на Швеция.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Скандалът „Нобелови награди“, Webcafe.bg, по Vox 05.10.2015.
- ↑ а б Исак Гозес, Скандалите за Нобел, в-к „Стандарт“, 11 октомври 2014.
- ↑ Nomination and selection of Literature Laureates. // NobelPrize.org. Посетен на 27 март 2019. The statutes of the Nobel Foundation restrict disclosure of information about the nominations, whether publicly or privately, for 50 years. The restriction concerns the nominees and nominators, as well as investigations and opinions related to the award of a prize. (на английски)
- ↑ Nomination Archive. // NobelPrize.org. Посетен на 27 март 2019. (на английски)
- ↑ Кирил Момчилов, Защо България няма Нобелов лауреат, в-к „Дума“, бр. 265, 19 ноември 2011 г.
- ↑ Константин Събчев, Смъртта лишава Пенчо Славейков от приза, в-к „Стандарт“, 13.8.2007.
- ↑ Ира Антонова, Пенчо Славейков – печално непостигнатата Нобелова награда, Култура, 30 януари 2013.
- ↑ Нобеловите награди – поглед отвътре, svet.bg, 25.10.2012.
- ↑ 20 септември 1916 г.: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда, 20 септември 2015 г., 04:50 ч.
- ↑ За Нобеловите награди и българина, nauka.bg, 10.09.2011.
- ↑ Силвия Димитрова, За Пенчо Славейков и митичната Нобелова награда, grosnipelikani.net.