Конвенция за определяне речната граница между България и Румъния
Конвенцията за определяне речната граница между България и Румъния е двустранен договор между Княжество България и Кралство Румъния от 1 януари 1908 г.
| Конвенция за определяне речната граница между България и Румъния | |
 Фигуративна карта на река Дунав с речната граница между България и Румъния, определена през октомври 1908 г. съгласно конвенцията между България и Румъния от 1 януари 1908 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | конвенция |
| Подписване | 1 януари 1908 г. |
| Място | София |
| Изтичане | 27 ноември 1919 г. |
| Страни по споразумението | Княжество България Кралство Румъния |
| Конвенция за определяне речната граница между България и Румъния в Общомедия | |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Подписана е в София от външния министър на България Димитър Станчов и генералния консул на Румъния в България Никола Мишу. Ратифицирана е на 6 май 1908 г. Според Министерството на външните работи на България и Института по право при Българска академия на науките Конвенцията е в сила до подписването на Ньойския договор от 1919 г., когато силата ѝ правно прекратява, тъй като Румъния не е уведомила официално, че желае Конвенцията да запази валидността си.[1]
С конвенцията се определя държавната граница между двете страни от километър 845,650 до километър 374,100[2] по талвега на реката – линията на нейното течение, която е определена за всяко време от непрекъснатото следване на най-дълбоките сонди. В случая, където реката образува 2 или повече плавателни ръкава, този от техните отделни талвези, който съдържа в своето течение най-дълбоката минимална сонда, се счита като талвег на реката. В случай на различия, които не надминават 15 cm между минималните сонди, ръкавът, който в мястото на минималните сонди представлява най-голямото сечение вода под нивото на най-ниските води, се счита като този, който съдържа талвега на реката.[1]
За румънски се считат водите наляво (по течението на реката) от границата, а за български – водите надясно от границата.[1]
Извършена е демаркация на границата и разпределение на островите, след което са изготвени фигуративни карти на река Дунав, съдържащи речната граница между България и Румъния, определена през октомври 1908 г.[1]
Промените в талвега на река Дунав се установяват от Смесена комисия, която се събира на всеки 10 години. Смесената комисия никога не се събира след подписването на конвенцията.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д Радев, Валентин. Отговор от министъра на вътрешните работи Валентин Радев до народния представител Александър Сабанов // Народно събрание, 23 април 2018 г. Посетен на 4 юли 2020 г.
- ↑ Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България // Архивиран от оригинала на 2020-07-03. Посетен на 4 юли 2020 г.