Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.

Конго (на френски: Congo; на португалски: Congo) е най-голямата река в Централна Африка, протичаща по територията на Демократична република Конго и частично по границата с Република Конго и Ангола и вливаща се в Атлантическия океан при град Банана. по размерите на своя водосборен басейн (3 789 053 km²) и водност заема първо място в Африка и 2-ро (след Амазонка) в света. Дължината на река Конго от извора на река Луалаба е 4320 km (по други данни, 4374 km), а с реките Лувуа, Луапула и Чамбези – над 4700 km, което я прави втората по дължина река в Африка (след Нил) и осмата в света. Тя е най-дълбоката река в света с дълбочина, надхвърляща 230 m.[1] Средният отток при устието ѝ е 41 000 m³/s,[2] което я прави втората най-пълноводна река в света, след Амазонка, или 6 пъти по-пълноводна от Мисисипи и 62 пъти по-пълноводна от Дунав.[3]

Конго
Долното течение на Конго край Мосака
Долното течение на Конго край Мосака
Democratic Republic of the Congo relief location map.jpg
-11.7643° с. ш. 26.502° и. д.
-6.0588° с. ш. 12.3747° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
МестоположениеFlag of the Democratic Republic of the Congo.svg Демократична република Конго
Flag of the Republic of the Congo.svg Република Конго
Flag of Angola.svg Ангола
Дължина4374 (над 4700) km
Водосб. басейн3 789 053 km²
Отток41 000 m³/s
Начало
Мястопл. Митумба
Координати11°45′51.48″ ю. ш. 26°30′07.2″ и. д. / 11.7643° ю. ш. 26.502° и. д.
Надм. височина1437 m
Устие
МястоАтлантически океан
Координати6°03′31.68″ ю. ш. 12°22′28.92″ и. д. / 6.0588° ю. ш. 12.3747° и. д.
Надм. височина0 m
Ширина10 m
Конго в Общомедия

Името на река Конго идва от съществувалото до 1914 година царство Конго, което се е намирало около устието на реката. Днес държавите Демократична република Конго и Република Конго, които са разположени по протежение на реката, носят нейното име. Между 1971 и 1997 правителството на тогавашен Заир я нарича река Заир.

Извор, течение, устиеРедактиране

В зависимост от строежа на долината на Конго, неговото течение се поделя на 3 основни участъка: горно течение (от изворите до водопадите Бойома, около 2100 km), средно течение (от водопадите Бойома до град Киншаса, над 1700 km) и долно течение (около 500 km).

Извор, горно течениеРедактиране

Река Конго води началото си под името Луалаба на 1437 m н.в., от крайните южни части на вулканичната планинска верига Митумба, в югоизточната част на Демократична република Конго (ДРК), на около 20 km северно от границата със Замбия. В горното си течение до водопадите Бойома (Стенли) има предимно северно направление и носи названието Луалаба. Течението на река Луалаба е разположено в пределите на обширни плата и платообразни равнини и се характеризира с редуването на участъци с бързеи, прагове (Делкомюн и др.) и водопади (Порт д'Анфер, Шамбо и др.) и участъци със спокойно и бавно течение. Най-голям наклон (475 m на разстояние около 80 km) на реката се наблюдава в дефилето Нзило (сега тук е изграден големия едноименен хидровъзел), където тя прорязва южните разклонения на планината Митумба. Започвайки от градчето Букама, реката тече бавно и спокойно, като силно меандрира, по плоското дъно на грабена Упемба. Тук тя тече през обрасли с тръстика мочурища и блата, за да се влее в езерото Кисале, обитавано от рибарчета, орли рибари и бели чапли, привлекателно място за местните рибари. По̀ на север Луалаба приема голия си десен приток – Лувуа, като мнозина географи смятат река Лувуа за началото на Конго, тъй като тя, заедно с реките Луапула и Чамбези, е значително по-дълга от река Луалаба. След град Конголо Луалаба си проправя път през кристалинни скали чрез дефилето Порт д'Анфер (Вратите на ада), образувайки прагове и водопади. По-надолу по течението следват една след друга още няколко групи водопади и прагове. Между градовете Кинду и Убунду реката отново тече спокойно в широка долина. Точно на Екватора тя се спуска по крайните западни склонове на Източноафриканската планинска земя в падината Конго, образувайки водопадите Бойома (Стенли), като тук завършва горното ѝ течение.[3]

Средно течениеРедактиране

Същинската река Конго тече на северозапад от разположения в подножието на водопада Бойома град Кисангани, като постепенно завива на запад, а след това – на югозапад. Цялото средно течение на реката е заключено в обширната падина Конго и тук тя има спокоен характер и незначителен наклон (средно около 0,07 m/km). Коритото ѝ е обградено с предимно ниски, плоски, често заблатени брегове, като представлява дълга ивица от езеровидни разширения (на места до 15 km), разделени от тесни (до 1,5 – 2 km) участъци. В централните части на падината заливните тераси на Конго и на десните ѝ притоци Убанги и Санга се сливат заедно, образувайки една от най-големите в света периодично заливани области. С постепенното приближаване на Конго към западния край на огромната падина облика на реката се променя. Тук тя тече между високи (100 и повече метра) и стръмни брегове, като долината ѝ се стеснява на места под 1 km, дълбочината и нараства (на места до 20 – 30 m), а скоростта на течението ѝ се увеличава. Този тесен участък, носещ името Канал, преминава в езеровидното разширение Малебо (Стенли Пул, дължина около 30 km, ширина до 25 km), на югозападния бряг на което се намират столиците на ДРК – Киншаса и на Република Конго – Бразавил. Тук завършва среното течение на Конго.[3]

Долно течение, устиеРедактиране

След изтичането си от езерото Малебо Конго проломява най-южната част на Южногвинейските възвишения в дълбоко до 500 m дефиле. Ширината на коритото ѝ се стеснява до 400 – 500 m, а на места до 220 – 250 m. На протежение от 350 km, между градовете Киншаса и Матади реката има денивелация от 270 m като образува около 70 прагове и водопади, обединени под общото название – водопадите Ливингстън. При Матади Конго излиза в приморската низина и от тук до устието си служи за граница между ДРК и Ангола. В този участък коритото ѝ се разширява до 1 – 2 km, а дълбочината на фарватерът ѝ достига 25 – 30 m. В района на конгоанския град Бома започва естуара на Конго, ширината на който в средната си част достига до 19 km, след това се стеснява до 3,5 km, а към устието отново се увеличава до 9,8 km. Върхът и средната част на естуара са заети от активно формираща се млада делта. Продължението на естуара на реката продължава в подводен каньон във водите на Атлантическия океан с обща дължина над 800 km.[3]

Водосборен басейн, притоциРедактиране

Водосборен басейнРедактиране

 
Карта на водосборния басейн на река Конго

Река Конго образува втория по големина водосборен басейн в света след този на Амазонка. Площта на водосборния басейн на реката възлиза на около 3 789 053 km². На такава площ биха се побрали Индия и Украйна взети заедно или 36 държави с размерите на България. Във физикогеографско отношение той обхваща огромната падина Конго и части от околните плата и планини, а политически се простира на територията на 9 африкански държави:

  • Демократична република Конго – 2 313 350 km², 61.1%
  • Централноафриканска република – 403 570 km², 10,7%
  • Ангола – 285 395 km², 7,5%
  • Република Конго – 246 977 km², 6,5%
  • Танзания – 244 593 km², 6,5%
  • Замбия – 177 735 km², 4,7%
  • Камерун – 96 395 km², 2,5%
  • Бурунди – 14 574 km², 0,4%
  • Руанда – 6 464 km², 0,2%

На запад и северозапад водосборния басейн на река Конго гроничи с одосборните басейни на реките Куилу (Квилу), Огоуе, Нтем и други по-малки, вливащи се в Атлантическия океан. На север – с водосборния асейн на река Шари, вливаща се в езерото Чад. На североизток – с водосборния басейн на река Нил. На изток – с водосборните басейни на река Руфиджи, вливаща се в Индийския океан и с други реки вливащи в безотточните солени езера Еяси и Руква. На юг – с водосборния басейн на река Замбези, вливаща се в Индийския океан. На югозапад – с водосборните басейни на река Куанза (Кванза) и други по-малки, вливащи се в Атлантическия океан.

Към водосборния басейн на река Конго принадлежат и няколко големи арикански езера: Танганика и Киву в системата на река Лукуга; Бангвеулу и Мверу в системата на река Лувуа; Маи-Ндомбе в системата на река Касаи; Тумба (оттича се непосредствено в Конго чрез протока Иребу).[3]

ПритоциРедактиране

Притоци на река Конго (и вторични притоци с дължина над 200 км)
Участък Разклонения Приток Точка на вливане Дължина (km) Площ (km²) Дебит (m³/s) Посока на оттичане
Луалаба
(от извора до Кисангани)
л Лубуди Луалаба ДРК
д Луфира[4] Луалаба 630 ДРК
л Ловои Луалаба ДРК
д Калуменгонго Луалаба ДРК
д Система Лувуа—Лупула—Чамбеши[5] Луалаба 1400 296 600 280 ДРК
д Лувуа—Лупула—Чамбеши Луалаба 350 296 600 280 Замбия и ДРК
ез. Мверу Лувуа 90 Замбия и ДРК
Лупула ез. Мверу 560 Замбия и ДРК
Чамбеши Луапула 480 Замбия
л Лувиджо Луалаба ДРК
д Система Лукуга-ез. Танганика-Рузизи-ез. Киву[6] Луалаба 910 ДРК, Танзания, Бурунди, Руанда
д Система Лукуга-Ниембе[7] Lualaba 560 270 900 271 ДРК, Танзания, Бурунди, Руанда
д Лукуга Lualaba 350 270 900 271 ДРК
Лукуга Лукуга ДРК
Ниембе Ниембе ДРК
ез. Танганика Лукуга 350[7] ДРК, Танзания, Замбия, Бурунди
Рузизи ез. Танганика 117 ДРК, Бурунди, Руанда
ез. Киву Río Ruzizi 89 ДРК, Руанда
Малагараси ез. Танганика 475 130 000 Бурунди, танзания
д Луама Луалаба ДРК
д Елила Луалаба 400 ДРК
л Касуку Луалаба ДРК
д Улинди Луалаба 450 ДРК
Лугулу Улинди 560 ДРК
д Лова Луалаба 390 ДРК
Лубуту Лова ДРК
Оку Лова ДРК
Осо Лова ДРК
Лука Лова ДРК
д Маико Луалаба ДРК
д Линди Луалаба 515 ДРК
Чопо Линди ДРК
Средно Конго
(от Кисангани до Мбандака)
л Ломами Конго 1500 95 830 837 ДРК
д Арувими (в горното течение Итури)[8] Конго 1287 ДРК
Лулу Арувими ДРК
Непоко Арувими ДРК
Итури Арувими 1030 ДРК
Епулу Итури ДРК
Ибина Итури ДРК
Шари Итури ДРК
д Итимбири (в горното течение Руби)[9] Конго 535 ДРК
Теле Итимбири ДРК
Ликати Итимбири ДРК
д Монгала (в горното течение Ебола) Конго 510
Дуа Монгала 225 ДРК
Ебола Монгала 225 ДРК
л Лулонга (в горното течение Маринга) Конго 705
Лопори Лулонга 470 ДРК
Маринга Лулонга 515 ДРК
л Икелемба Конго ДРК
Долно Конго
(от Мбандака до Бразавил/Киншаса)
л Руки-Чуапа Конго 1025 ДРК
Чуапа Руки 925 ДРК
Салонга RЧуапа ДРК
Енге Салонга ДРК
Ломела Чуапа 560 ДРК
Момбойо-Луилака Руки 535 ДРК
Локоло Момбойо ДРК
л.Луиле Момбойо ДРК
Луилака Момбойо RDC
д Убанги Конго 2272 ДРК, Република Конго (РК), ЦАР
Гири Убанги ДРК
Луа Убанги ДРК
Лобае Убанги 520 36 970 321 РК, ЦАР
Мбаере Лобае РК, ЦАР
Вака Убанги 550 ЦАР
Кото Убанги 660 78400 447 ЦАР
Мбому Убанги 800 ДРК, ЦАР
Мбари Мбому ЦАР
Чинко бому 420 52 308 397 ЦАР
Вара Мбому ЦАР
Уеле Убанги 1150 ДРК
Уере Уеле ДРК
Бомоканди Уеле ДРК
Кибали Уеле ДРК
д Санга Конго 790 213 400 2471 РК, Камерун, ЦАР
Нгоко Санга РК, Камерун
Мумба Нгоко Камерун
Джа Нгоко 720 80 000 800 РК, Камерун
Кадеи Санга ЦАР, Камерун
Мамбере Кадеи ЦАР
д Ликуала Конго РК
Кую Ликуала РК
Ленгуе Ликуала РК
Мамбили Ликуала РК
д Алима Конго РК
Мпама Алима РК
л Локоро Конго ДРК
д Нкени Конго РК
д Лефини Конго РК
л Касаи Конго ДРК, Ангола
Фими-Лукение[10] Касаи ДРК
Кванго Касаи 1100 RDC
Вамба Кванго ДРК, Ангола
Бакали Вамба ДРК
Квилу Кванго ДРК, Ангола
Инзиа Квилу ДРК
Луе Инзиа ДРК
Квенге Квилу ДРК, Ангола
Лучима Квилу ДРК
Лубало Квилу ДРК, Ангола
Луанге Касаи 1150 ДРК, Ангола
Луеле Луанге ДРК, Ангола
Санкуру Касаи 1150 ДРК
Лубефу Санкуру ДРК
Лубиланджи Санкуру ДРК
Луилу Лубиланджи ДРК
Луби Лубиланджи ДРК
Луембе Лубиланджи ДРК
Мбужи-Мае Лубиланджи ДРК
Лубиши Лубиланджи ДРК
Лулуа Касаи ДРК
Ловуа Касаи ДРК, Ангола
Чикапа Касаи ДРК, Ангола
Луашимо Касаи ДРК, Ангола
Лубембе Касаи ДРК, ангола
Чиумбе Лубембе ДРК, Ангола
Луета Касаи ДРК
л Нселе Конго ДРК
Най-долно Конго
(от Бразавил/Киншаса до устието)
л Инкиси Конго 400 ДРК, Ангола
л Мпозо Конго ДРК, Ангола

Хидроложки режимРедактиране

Във форчмирането на оттока на реките от басейна на Конго преобладаваща роля играе обилното дъждовно подхранване. Болшинството от притоците на Конго се характеризират с преобладаващо есенно пълноводие. В притоците, чиито водосборни басейни са в Северното полукълбо максималното ниво на водата се наблюдава от септември до ноември, а в Южното – през април и май. Априлско-майския максимум на оттока е характерен и за горното течение на Конго (река Луалаба). В средното и, особоно в долното течение на реката сезонните колебания на оттока в зачителна степен са заличени предвид различното време на настъпването на пълноводието на нейните притоци. От всички големи реки на Земята Конго се отличава с най-голямата си естествена урегулираност[11]. В годишния ход на нивото на водата, отчетливо са изразени две покачвания и две спадания. В средното течение на Конго покачването на нивото, съответства на есенния максимум на оттока на Луалаба, през май и юни и има второстепенен характер, а основното покачване е през ноември и декември под влияние на пълноводието на северните притоци. В долното течение на Конго основното покачване на нивото е през ноември и декември, а по-слабото – през април и май и е свързано основно с есенния максимум на оттока на река Касаи. Средният годиешен отток в долното течение (при град Бома) е 41 000 m³/s, максималният е през декември – 60 000 m³/s, а минималният през юли – 29 000 m³/s. Абсолютните крайни показатели са съответно 23 000 и 75 000 m³/s. Средният годишен отток се равнява на 1230 km³ (по други данни, 1453 km³). Огромната маса вода, пренасяна от Конго в океана я опреснява на 75 km от брега. Твърдият отток (наносите) в устието на реката е около 50 млн. т годишно.[3]

Флора и фаунаРедактиране

Басейнът на река Конго притежава едно от най-големите разнообразия на растителен и животински свят в света. По-голямата част от района е покрита с гъсти екваториални гори, които са много слабо изследвани. Това е така, защото работата на изследователите тук силно се ограничава от естествената труднодостъпност, както и от нестабилната политическа обстановка, най-вече в Демократична република Конго, на чиято територия се намира по-голямата част от водосборния басейн.

В басейна на Конго са установени над 1700 вида птици, повече от 400 вида бозайници, множество влечуги, земноводни и насекоми. Много от растенията и животните тук все още не са познати на науката. Характерни обитатели са множеството маймуни, сред които горилата и шимпанзето, най-близките съвременни родственици на човека, а също слонове, леопард, папагали, редките окапи, птици носорози, гигантски змии, като някои видове боа и питон, достигащи дължина до 9 метра, а също и много силно отровни змии, като кобрите и мамбата. Тук се срещат и най-големите жаби в света, а също хамелеони и варани. Конго е дом и на най-големите и опасни мравки в света, като някои видове нападат дори дребни влечуги и бозайници.

Сред все още непознатите животински видове вероятно има множество насекоми. Френски биолози откриха непознати видове в джунглата на Конго, сред които и една гигантска нощна пеперуда с размах на крилата над 30 cm. Предвид факта, че Конго е много слабо проучен район и много малко от живеещите там растения и животни са познати на науката, някои биолози считат, че екваториалните гори на Конго са с най-голямото биоразнообразие на планетата, което може да надмине дори това на горите в басейна на Амазонка.

Стопанско значениеРедактиране

Голямото пълноводие на реките от сисмета на Конго и значителният наклон на техните течения определят наличието на колосалните запаси от хидроенергия, по величината на която басейнът на Конга заема 1-во място сред речните басейни на Земята. Потенциалната мощност на реките от басейна на реката при средни водни количества се оценяват на 132 Гвт, а пълната потенциална мощност на 390 Гвт. В момента се използват под 1 Гвт. По нейното горно течение са изградени два хидровъзела: Делкомюн (108 Мвт) и Ле Маринел (258 Мвт), а в долното течение на левия ѝ приток Инкиси – Зангоанга.[3]

Общата дължина на плавателните участъци по реките и езерата от басейна на Конго са около 20 000 km. Болшинството от ддостъпните за корабоплаване участъци на реките са съсредоточени в падината Конго, където те образуват единнна разклонена система от водни пътища, която обаче, е отделена от океана от водопадите Ливингстън в долното течение на реката. Самата река Конго има 4 главни плавателни уастъка: Букама – Конголо (645 km), Кинду – Убунду (300 km), Кисангани – Киншаса (1742 km) и от Матади до устието (138 km). Последният участък е достъпен и за океански съдове. Плавателните участъци на Конго са свързани помежду си с железопътни линии. Главните речни и езерни пристанища в басейна Конго са: по самата река – Киншаса, Бразавил, Мбандака, Кисангани, Убунду, Кинду, Конголо, Кабало, Букама; на река УбангиБанги; на река Касаи – Илебо (Порт Франки); на езерото Танганика – Калима, Кигома, Бужумбура; на езерото КивуБукаву. В най-долното течение на Конго са разположени морските пристанища Матади (с аванпорта Анго-Анго), Бома, Банана. Реките и езерата от басейна на реката са богати на риба (около 1000 вида), много от които имат промишлено значение: нилски костур, тилапия, барбел, тигрова риба, сладководна селда и др.[3]

ПроучванеРедактиране

Първият европеец, видял река Конго, е португалският мореплавател Диего Као през 1482 година (по други данни – през 1484 г.). Той проучва района на устието, а вътрешността остава напълно непозната за европейците, поради трудната си достъпност. През 1871 година английският пътешественик Дейвид Ливингстън достига горното течение на Конго, но поради опасенията от неизвестността и от срещите с местните племена в джунглите, той прекратява изследванията си. По-голям успех има експедицията на Хенри Мортън Стенли, която със съдействието на белгийския крал Леополд II проучва района от 1876 до 1889 година, като през 1885 година по-голямата част от басейна на Конго, днешната Демократична република Конго, става владение на Леополд II под името Свободна държава Конго. Друг изследовател, проучвал Конго, е французинът Пиер дьо Браза през 1875 година.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Dickman, Kyle. Evolution in the Deepest River in the World. // Science & Nature. Smithsonian Magazine, 3 ноември 2009.[неработеща препратка]
  2. Bossche, J.P. vanden и др. Source Book for the Inland Fishery Resources of Africa, Volume 1. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1990. ISBN 9789251029831. с. 338 – 339.
  3. а б в г д е ж з и ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Конго (река в Африке), т. 12, стр. 616 – 617
  4. Според енциклопедия Британика Луфира е с дължина 500 км. En The Inland Waters of Africa, op. cit., 630 km.
  5. El sistema Luvua—Luapula—Chambeshi está formado por el río Luvua (350 km), el lago Mweru, el río Luapula (480 km), el lago Bangweulu y el río Chambeshi (480 km).
  6. El río Lukuga es el emisario del lago Tanganica y tiene una longitud de 350 km. La fuente más lejana del Tanganica es el lago Kivu (89 km de largo), que drena a través del río Ruzizi (117 km). El tramo a través del lago Tanganica que une las bocas de ambos ríos es de unos 350 km.
  7. а б El río Lukuga, el emisario del lago Tanganica, tiene 350 km, aunque considerando una de sus fuentes, el río Niembe, el sistema Lukuga-Niembre llega hasta los 560 km.
  8. El Aruuwimi tiene una longitud de sólo 380 km, pero con su fuente, el río Ituri, de 750 km, alcanza los 1030 km. The Inland Waters of Africa, de Robin L. Welcomme. Publicación de la FAO, CIFA Tech. Pap., de 1972, 117 p. Disponible en linea en: FAO. Посетен на 2 юли 2010.
  9. El Itimbiri tiene una longitud de 220 km, pero con su fuente, el río Ribi, de 315 km, alcanza los 535 km. The Inland Waters of Africa, op.cit.
  10. The Inland Waters of Africa, op.cit.
  11. The Congo River. // mongabay.com. Посетен на 13 август 2010.
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.