Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Конго.

Конго (на френски: Congo; на португалски: Congo) е най-голямата река в Централна Африка. Нейната пълна дължина е 4 700 km, което я прави втората по дължина река в Африка (след Нил) и осмата в света. Тя е най-дълбоката река в света с дълбочина, надхвърляща 230 m.[1] Водосборната област на река Конго е с площ 4 014 500 km², втора по големина в света, след тази на Амазонка. Средният отток при устието ѝ е 41 000 m³/s,[2] което я прави втората най-пълноводна река в света, след Амазонка, или 6 пъти по-пълноводна от Мисисипи и 62 пъти по-пълноводна от Дунав.

Конго
Sunrise near Mossaka (Congo).JPG
Долното течение на Конго край Мосака
CongoLualaba watershed topo.png
Разположение на водосборната област в Централна Африка
Общи сведения
Местоположение Централна Африка
Дължина 4 700 km
Водосборен басейн 4 014 500 km²
Отток 41 000 m³/s
Начало
Място Северна провинция, Замбия
(като Чамбези)
Надм. височина 1760 m
Устие
Място Атлантически океан
Координати 6°04′45.12″ ю. ш. 12°27′00″ и. д. / 6.0792° ю. ш. 12.45° и. д.
Надм. височина 0 m
Ширина 10 m
Конго в Общомедия

Река Конго води началото си от Източноафриканската планинска земя, от саваните в североизточна Замбия, и заедно със своите притоци преминава през втората по големина (след Амазонската) тропическа гора в света, пресича два пъти екватора и се влива в Атлантическия океан посредством дълъг естуар.

Името на река Конго идва от съществувалото до 1914 година царство Конго, което се е намирало около устието на реката. Днес държавите Демократична република Конго и Република Конго, които са разположени по протежение на реката, носят нейното име. Между 1971 и 1997 правителството на тогавашен Заир я нарича река Заир.

Разположение и притоциРедактиране

Река Конго води началото си от Източноафриканската планинска земя в североизточна Замбия, югозападно от езерото Танганика, но получава името си едва под водопада Бойома в Демократична република Конго.

Над Бойома реката е известна като Луалаба, част от която е плавателна. Отначало тя тече на север през стръмни, скалисти клисури, после завива през обрасли с тръстика мочурища и блата, за да се влее в езерото Кисале, обитавано от рибарчета, орли рибари и бели чапли, привлекателно място за местните рибари. По̀ на север Луалаба приема голям десен приток – Лувуа. Всъщност мнозина смятат река Лувуа за началото на Конго, тъй като тя, заедно с притока си Чамбези, е значително по-дълга от река Луалаба. Ако дължината на река Конго, считана от изворите на Луалаба е 4 320 km, то считано от изворите на Лувуа-Чамбези, тя е 4 700 km.

Същинската река Конго тече на северозапад от разположения в подножието на водопада Бойома град Кисангани, като постепенно завива на югозапад. Близо до град Мбандака в Конго се влива най-големият ѝ приток Убанги, след което реката достига до уширение с голяма дълбочина, известно като езерото Малебо, на югозападния бряг на което се намират Киншаса и Бразавил, столици съответно на Демократична република Конго и Република Конго. Под Малебо реката преминава през дълбоки каньони с множество прагове и водопади, известни под общото име Ливингстън. След преминаването през този район Конго се влива в Атлантическия океан с голям естуар, на брега на който се намира град Моанда.

Притоците на Конго са дълги реки, но най-вече са пълноводни. Някои от тях са сред най-пълноводните реки в света. Най-значителни притоци са река Арувими, която в горното си течение се нарича Итури, реките Убанги, Санга, Ломами, Касаи, Салонга.

Водосборна областРедактиране

Река Конго образува втория по големина водосборен басейн в света след този на Амазонка. Площта на водосборния басейн на Конго възлиза на около 4 014 500 km². На такава площ биха се побрали Индия и Украйна взети заедно или 36 държави с размерите на България.

КлиматРедактиране

Река Конго попада в район с типично екваториален климат. Температурите са високи през цялата година и отбелязват средни стойности 29 – 36 °C. Валежите са почти всекидневни и много обилни, което допринася за огромното пълноводие на реката. Средното им количество за една година достига 2000 – 3500 mm, в отделни райони и повече. Освен влажния климат, друг важен фактор за пълноводието е и че притоците на Конго са също изключително пълноводни реки, тъй като пресичат същия климатичен пояс.

Съществуват малки сезонни разлики в количеството на падналите дъждове, което на юг е малко по-високо в периода ноември-април, а на север от екватора – през май-ноември. Тъй като части от водосборната област попадат и в двата района, оттокът по долното течение на реката е относително постоянен през годината.[3]

Флора и фаунаРедактиране

Басейнът на река Конго притежава едно от най-големите разнообразия на растителен и животински свят в света. По-голямата част от района е покрита с гъсти екваториални гори, които са много слабо изследвани. Това е така, защото работата на изследователите тук силно се ограничава от естествената труднодостъпност, както и от нестабилната политическа обстановка, най-вече в Демократична република Конго, на чиято територия се намира по-голямата част от водосборния басейн.

Досега в басейна на Конго са установени над 1700 вида птици, повече от 400 вида бозайници, множество влечуги, земноводни и насекоми. Много от растенията и животните тук все още не са познати на науката. Характерни обитатели са множеството маймуни, сред които горилата и шимпанзето, най-близките съвременни родственици на човека, а също слонове, леопард, папагали, редките окапи, птици носорози, гигантски змии, като някои видове боа и питон, достигащи дължина до 9 метра, а също и много силно отровни змии, като кобрите и мамбата. Тук се срещат и най-големите жаби в света, а също хамелеони и варани. Конго е дом и на най-големите и опасни мравки в света, като някои видове нападат дори дребни влечуги и бозайници.

Сред все още непознатите животински видове вероятно има множество насекоми. Наскоро френски биолози откриха непознати видове в джунглата на Конго, сред които и една гигантска нощна пеперуда с размах на крилата над 30 cm. Предвид факта, че Конго е много слабо проучен район и много малко от живеещите там растения и животни са познати на науката, някои биолози считат, че екваториалните гори на Конго са с най-голямото биоразнообразие на планетата, което може да надмине дори това на горите в басейна на Амазонка.

ПроучванеРедактиране

Първият европеец видял река Конго е португалският мореплавател Диего Као през 1482 година. Той проучва района на устието, а вътрешността остава напълно непозната за европейците, поради трудната си достъпност. През 1871 година английският пътешественик Дейвид Ливингстън достига горното течение на Конго, но поради опасенията от неизвестността и от срещите с местните племена в джунглите, той прекратява изследванията си. По-голям успех има експедицията на Хенри Мортън Стенли, която със съдействието на белгийския крал Леополд II проучва района през 1876 – 1889 година, като през 1885 година по-голямата част от басейна на Конго, днешната Демократична република Конго, става владение на Леополд II под името Свободна държава Конго. Друг изследовател, проучвал Конго е французинът Пиер дьо Браза през 1875 година.

ПритоциРедактиране

Притоци на река Конго (и вторични притоци с дължина над 200 км)
Участък Разклонения Приток Точка на вливане Дължина (km) Площ (km²) Дебит (m³/s) Посока на оттичане
Луалаба
(от извора до Кисангани)
I Лубуди Луалаба ДРК
D Луфира[4] Луалаба 630 ДРК
I Ловои Луалаба RDC
D Калуменгонко Луалаба ДРК
D Система ЛувуаЛуапулаЧамбеши[5] Луалаба 1400 296 600 280 ДРК
D ЛувуаЛуапулаЧамбеши Луалаба 350 296 600 280 RDC
ез. Мверу Лувуа 90 Замбия и ДРК
Луапула ез. Мверу 560 Замбия и ДРК
Чамбеши Луапула 480 Замбия и ДРК
I Лувиджо Луалаба ДРК
D Система Лукуга-ез. Танганика-Рузизи-ез. Киву[6] Луалаба 910 ДРК
D Sistema Lukuga-Niembe[7] Lualaba 560 270 900 271 RDC
D Río Lukuga Lualaba 350 270 900 271 RDC
Río Luizi Río Lukuga RDC
Río Niembe Río Lukuga RDC
Lago Tanganica Río Lukuga 350[7] RDC
Río Ruzizi Lago Tanganica 117 RD, Burundi y Ruanda
Lago Kivu Río Ruzizi 89 RDC
Río Malagarasi Lago Tanganica 475 130 000 Burundi y Tanzania
D Río Luama Lualaba RDC
D Río Elila Lualaba 400 RDC
I Río Kasuku Lualaba RDC
D Río Ulindi Lualaba 450 RDC
Río Lugulu Río Ulindi 560 RDC
D Río Lowa Lualaba 390 RDC
Río Lubutu Lowa RDC
Río Oku Lowa RDC
Río Oso Lowa RDC
Río Luka Lowa RDC
D Río Maiko Lualaba RDC
D Río Lindi Lualaba 515 RDC
Río Tshopo Lindi RDC
Alto Congo
(Kisangani a Mbandaka)
I Río Lomami Alto Congo 1500 95 830 837 RDC
D Río Aruwimi (incluido el Ituri)[8] Alto Congo 1287 RDC
Río Lulu Río Aruwimi RDC
Río Nepoko Río Aruwimi RDC
Río Ituri Río Aruwimi 1030 RDC
Río Epulu Río Ituri RDC
Río Ibina Río Ituri RDC
Río Shari Río Ituri RDC
D Río Itimbiri (con su fuente el Rubi)[9] Alto Congo 535 RDC
Río Tele Río Itimbiri RDC
Río Likati Río Itimbiri RDC
D Río Mongala (con el Ebol) Alto Congo 510
Río Dua Río Mongala 225 RDC
Río Ebola Río Mongala 225 RDC
I Río Lulonga (con su fuente el Maringa) Alto Congo 705
Río Lopori Río Lulonga 470 RDC
Río Maringa Río Lulonga 515 RDC
I Río Ikelemba Alto Congo
Medio Congo
(de Mbandaka a Brazzaville/Kinshasa)
I Río Ruki-Tschuapa Medio Congo 1025 RDC
Río Tshuapa Río Ruki 925 RDC
Río Salonga Río Tshuapa RDC
Río Yenge Río Salonga RDC
Río Lomela Río Tshuapa 560 RDC
Río Momboyo-Luilaka Río Ruki 535 RDC
Río Lokolo Río Momboyo RDC
Río Luile Río Momboyo RDC
Río Luilaka Río Momboyo RDC
D Río Ubangi Medio Congo 2272
Río Giri Río Ubangi
Río Lua Río Ubangi RDC
Río Lobaye Río Ubangi 520 36 970 321 República del Congo y República Centroafricana
Río Mbaéré Río Lobaye República del Congo y República Centroafricana
Río Ouaka Río Ubangi 550 República Centroafricana
Río Kotto Río Ubangi 660 78 400 447 República Centroafricana
Río Mbomou Río Ubangi 800 RDC y Rep. Centroafricana
Río Mbari Río Mbomou República Centroafricana
Río Chinko Río Mbomou 420 52 308 397 República Centroafricana
Río Ouara Río Mbomou República Centroafricana
Río Uele Río Ubangi 1150 RDC
Río Uere Río Uele RDC
Río Bomokandi Río Uele RDC
Río Kibali Río Uele RDC
D Río Sangha Medio Congo 790 213 400 2471 Camerún, Rep. Centroafricana y Rep. del Congo
Río Ngoko Río Sangha
Río Moumba Río Ngoko
Río Dja Río Ngoko 720 80 000 800
Río Kadeï Río Sangha
Río Mambéré Río Kadeï
D Río Likouala Medio Congo
Río Kouyou Río Likouala
Río Lengoué Río Likouala
Río Mambili Río Likouala
D Río Alima Medio Congo
Río Mpama Río Alima
I Río Lokoro Medio Congo
Río Nkéni Medio Congo
Río Léfini Medio Congo
I Río Kasai Medio Congo RDC
Río Fimi-Lukenie[10] Río Kasai RDC
Río Kwango Río Kasai 1100 RDC
Río Wamba Río Kwango Angola y RDC
Río Bakali Río Wamba RDC
Río Culio Río Kwango Angola y RDC
Río Kwilu Río Kasai RDC
Río Inzia Río Kwilu RDC
Río Luie Río Inzia RDC
Río Kwenge Río Kwilu Angola y RDC
Río Lutshima Río Kwilu RDC
Río Lubalo Río Kwilu Angola y RDC
Río Loange Río Kasai 1150 Angola y RDC
Río Luele Río Loange Angola y RDC
Río Sankuru Río Kasai 1150 RDC
Río Lubefu Río Sankuru RDC
Río Lubilandji Río Sankuru RDC
Río Luilu Río Lubilandji RDC
Río Lubi Río Lubilandji RDC
Río Luembe Río Lubilandji RDC
Río Mbuji-Mayi Río Lubilandji RDC
Río Lubishi Río Lubilandji RDC
Río Lulua Río Kasai
Río Lovua Río Kasai Angola y RDC
Río Chicapa Río Kasai Angola y RDC
Río Luachimo Río Kasai Angola y RDC
Río Lubembe Río Kasai Angola y RDC
Río Chiumbe Río Lubembe Angola y RDC
Río Lueta Río Kasai
I Río Nsele Medio Congo
Bajo Congo
(de Brazzaville/Kinshasa a la boca)
I Río Inkisi Bajo Congo 400 RDC
I Río Mpozo Bajo Congo
Río Bundi Bajo Congo

ИзточнициРедактиране

  1. Dickman, Kyle. Evolution in the Deepest River in the World. // Science & Nature. Smithsonian Magazine, 3 ноември 2009.
  2. Bossche, J.P. vanden и др. Source Book for the Inland Fishery Resources of Africa, Volume 1. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1990. ISBN 9789251029831. с. 338 – 339.
  3. The Congo River. // mongabay.com. Посетен на 13 август 2010.
  4. Според енциклопедия Британика Луфира е с дължина 500 км. En The Inland Waters of Africa, op. cit., 630 km.
  5. El sistema Luvua—Luapula—Chambeshi está formado por el río Luvua (350 km), el lago Mweru, el río Luapula (480 km), el lago Bangweulu y el río Chambeshi (480 km).
  6. El río Lukuga es el emisario del lago Tanganica y tiene una longitud de 350 km. La fuente más lejana del Tanganica es el lago Kivu (89 km de largo), que drena a través del río Ruzizi (117 km). El tramo a través del lago Tanganica que une las bocas de ambos ríos es de unos 350 km.
  7. а б El río Lukuga, el emisario del lago Tanganica, tiene 350 km, aunque considerando una de sus fuentes, el río Niembe, el sistema Lukuga-Niembre llega hasta los 560 km.
  8. El Aruuwimi tiene una longitud de sólo 380 km, pero con su fuente, el río Ituri, de 750 km, alcanza los 1030 km. The Inland Waters of Africa, de Robin L. Welcomme. Publicación de la FAO, CIFA Tech. Pap., de 1972, 117 p. Disponible en linea en: FAO. Посетен на 2 юли 2010.
  9. El Itimbiri tiene una longitud de 220 km, pero con su fuente, el río Ribi, de 315 km, alcanza los 535 km. The Inland Waters of Africa, op.cit.
  10. The Inland Waters of Africa, op.cit.
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.