Отваря главното меню

Конските кестени (Aesculus) са род широколистни дървета и храсти[1], виреещи в умерената част на Северното полукълбо. 7 – 10 вида виреят в Северна Америка, 13 – 15 – в Евразия. Има и няколко естествени хибрида. Традиционно са класифицирани в свое собствено еднородово семейство Hippocastanaceae, но генетични свидетелства показват, че това семейство, заедно с кленовете (Acer), по-добре се класифицират в семейството на сапуненото дърво (Sapindaceae), тъй като разликите между трите групи са малки и със съмнителна важност.

Конски кестен
Horse-chestnut 800.jpg
Конски кестен в парк
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Sapindales
семейство: Sapindaceae
род: Aesculus Конски кестен
Научно наименование
Уикивидове Aesculus
Linnaeus, 1753 г.
Видове
  • A. arguta – Тексаски конски кестен
  • A. californica – Калифорнийски конски кестен
  • A. chinensis – Китайски конски кестен
  • A. flava (A. octandra) – Жълт американски конски кестен
  • A. glabra – Охайски конски кестен
  • A. hippocastanum – Обикновен конски кестен
  • A. indica – Индийски конски кестен
  • A. neglecta – Американски конски кестен джудже
  • A. parviflora – Дребноцветен американски конски кестен
  • A. pavia – Червен американски конски кестен
  • A. sylvatica – Обагрен американски конски кестен
  • A. turbinata – Японски конски кестен
  • A. wilsonii – Конски кестен на Уилсън
Конски кестен в Общомедия

В Северна Америка конският кестен е наричан „еленово око“ (buckeye). Названието „конски кестен“ се използва за разграничаване спрямо истинските кестени от род Кестен (Castanea), сем. Букови (Fagaceae). Обикновеният конски кестен (Aesculus hippocastanum) е много популярен за културно отглеждане и често се нарича просто „конски кестен“. Името „еленово око“ е дадено заради подобието на семето на растението с око на елен, а „конски кестен“ – заради външната прилика на семето с кестен и негодността му за ядене („става само за конете“).

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 279.