Еленови

семейство бозайници
(пренасочване от Елен)

Еленовите (Cervidae), наричани още Плътнороги, са семейство тревопасни бозайници от разред Чифтокопитни (Artiodactyla). Мъжките при някои видове достигат тегло над половин тон. Характерни за семейството са рогата при мъжките (рядко и при женските, но по-малки). Повечето видове имат силно изразен полов диморфизъм, като мъжките се отличават с по-големите си размери и рогата си.

Еленови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
клон:Еутерии (Eutheria)
клон:Scrotifera
клон:Pan-Euungulata
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Еленови (Cervidae)
Научно наименование
Goldfuss, 1820
Разпространение
Еленови в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение редактиране

В България се срещат три вида принадлежащи към различни родове:

Два от тях, Сърна и Благороден елен са традиционни и с местен произход, а третият – Еленът лопатар е внесен и успешно аклиматизиран за ловни цели. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века, и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.

Размножаване редактиране

Повечето видове са полигамни. При тези видове по време на размножителния период по-силните мъжкари имат собствен харем, който защитават от съперниците си.

Допълнителни сведения редактиране

Много от видовете са ценен ловен обект. Срещащите се в България три вида от семейството: Сърна, Благороден елен и Елен лопатар са обичаен ловен обект, за който се полагат систематични грижи. Сърната е широко разпространена в почти всички видове местности. Делят се на 4 подсемейства.

Към 2012 г. в България има над 21 000 благородни елена, 6500 лопатара и 87 700 сърни.[1].

Класификация редактиране

Източници редактиране

  1. БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София // Вести.бг. Посетен на 28 май 2012.
  2. а б Pitraa, Fickela, Meijaard, Groves. Evolution and phylogeny of old world deer // Molecular Phylogenetics and Evolution 33. 2004`. DOI:10.1016/j.ympev.2004.07.013. с. 880 – 895.
  3. Duarte, J. M. B., González, S. and Maldonado, J. E. The surprising evolutionary history of South American deer // Molecular Phylogenetics and Evolution 49 (1). 2008. DOI:10.1016/j.ympev.2008.07.009. с. 17 – 22. Архивиран от оригинала на 2012-02-09. Посетен на 2013-07-12.

Библиография редактиране