Конски мухи

семейство мухи

Конските мухи[1][2][3] (Hippoboscidae) са неголямо семейство силно видоизменени кръвосмучещи мухи по птици и бозайници, някои от тях и по човека.[2] В света са описани над 780 вида, разпределени в 68 рода.[4] В Европа се срещат около 30 вида,[5] в България са установени 12 вида.[6]

Конски мухи
CrataerhinaPallida.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Двукрили (Diptera)
надсемейство:Hippoboscoidea
семейство:Конски мухи (Hippoboscidae)
Научно наименование
Samouelle, 1819
Конски мухи в Общомедия
[ редактиране ]

Външен видРедактиране

ИмагоРедактиране

Малки до средно големи (2,5÷10 mm) мухи, обикновено с повече или по-малко гръбо-коремно сплеснато и жилаво тяло.[2][7] Повечето са крилати, докато други имат скъсени или въобще липсващи крила.[8] Някои от крилатите видове свалят крилата си, щом открият гостоприемник.[7]

Главата е прогнатна – с устен апарат насочен напред. Очите не се допират и при двата пола, понякога са редуцирани. Антенките са къси и силно видоизменени, лежащи в една обща или две отделни антенни ямки.[8]

Краката са сравнително къси и набити. Стъпалата имат наподобяващи кукичка нокътчета, с които се захващат за гостоприемника.[7]

Жизнен цикъл и поведениеРедактиране

И двата пола на всички видове конски мухи са външни кръвопиещи паразити по птици или бозайници. Около 75% от гостоприемниците са птици от почти всички разреди. Останалите гостоприемници са сред бозайниците – най-вече чифтокопитни, но също и коне, хищници и др., рядко по хора.[9] Някои конски мухи са тесни специалисти, докато други паразитират по разнообразни животни.[8] Крилатите видове обикновено напускат гостоприемника си след хранене, докато нелетящите остават задълго и сменят гостоприемника си при директен контакт между два индивида или чрез общото им местоживеене (например гнездо).[8]

Женската съзрява за няколко дни след като имагинира. Те са живораждащи – яйцето и впоследствие ларвата се развиват в тях. Когато достигне края на развитието си, ларвата се ражда, пада на земята и веднага какавидира. При някои крилати видове, женската намира укрито място за раждане.[9] Само по една ларва може да се развива в майката в даден момент. През живота си, женската обикновено може да роди до 7 – 8, но понякога и повече ларви.[8] Имагото може да живее до 3 месеца, а при някои видове и до 6 месеца.[9] При някои видове, мъжките са с по-кратък живот. Повечето видове имат едно поколение годишно.[9]

Видове в БългарияРедактиране

В България са установени следните 12 вида конски мухи:[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. с. 210.
  2. а б в Илюстрована енциклопедия. Том 2 - Природа. София, Абагар Холдинг, 1995. ISBN 9545841524. с. 158.
  3. Ангелов, Павел. Атлас по зоология – безгръбначни животни. София, Просвета, 1994. ISBN 9540104971. с. 279.
  4. Catalogue of Life: Hippoboscidae. // Посетен на 8 август 2022.
  5. PESI portal – Hippoboscidae. // Посетен на 8 август 2022.
  6. а б Hubenov, Zdravko. Species composition and distribution of the dipterans in Bulgaria. Sofia, Pensoft, 2021. ISBN 978-619-248-051-6. с. 171.
  7. а б в Oosterbroek, Pjotr. The European Families of the Diptera. Identification, diagnosis, biology. KKNV Publishing, 2006. DOI:10.1163/9789004278066. с. 137.
  8. а б в г д Manual of Neartic Diptera, vol.2. Canada Communication Group - Publishing, 1987. ISBN 0-660-12125-5. с. 1271.
  9. а б в г Hutson, A.. Handbooks for the identification of British insects, vol. 10, part 07 - Keds, flat-flies and bat-flies (Hippoboscidae and Nycteribiidae). Royal Entomological Society of London, 1984. с. 7-12.