Чифтокопитни

разред бозайници

Чифтокопитните (Artiodactyla) са разред средно големи и едри, растителноядни плацентни бозайници. Характерно за разреда са двата средни силно развити пръста превърнати в копита и другите два странични обърнати назад и закърнели. Тичат бързо и добре. Стомахът често пъти е сложен и съставен от няколко дяла. Най-често имат силно изразен в размерите и формата на тялото полов диморфизъм. Биват разделяни на две групи: Преживни (Ruminantia) и Непреживни (Nonruminantia). В групата на непреживните се включват свинете, хипопотамите и пекарите, а в групата на преживните всички останали видове.

Чифтокопитни
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Живородни бозайници (Theria)
инфраклас:Плацентни (Placentalia)
магнразред:Boreoeutheria
надразред:Laurasiatheria
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
Научно наименование
Owen, 1848
Синоними
  • Cetartiodactyla 1997
Обхват на вкаменелости
Чифтокопитни в Общомедия
[ редактиране ]

Наименование и особености редактиране

Името на групата е дадено заради присъствието при тези животни на развити трети и четвърти пръст, чиито краища са покрити с дебело рогово копито, като обвивка. Вторият и петият пръст са недоразвити, а първият е намален. Животните са предимно средни и големи по размер. Муцуната на чифтокопитните е удължена; повечето от тях имат рога на главите си. Разпространени са на всички континенти, с изключение на Антарктида.

Разпространение редактиране

Срещат се по всички континенти, без Антарктида. В Австралия са пренесени от човека. Обитават най-различни местности, открити равнини, гори, планини, пустини, блата. В България се срещат 4 вида в диво състояние, плюс 5 аклиматизирани.

Аклиматизирани:

Начин на живот и хранене редактиране

Живеят най-често на стада. Водят наземен начин на живот, често се срещат в области недостъпни за повечето бозайници, като пустини и силно скалисти терени. Повечето видове са растителноядни, но някои са всеядни (Свине). Някои от видовете са мигриращи.

Размножаване редактиране

Много от видовете са полигамни, но се срещат и моногамни. Женската носи дълго време и малките се раждат покрити с козина, добре виждащи и достатъчно развити, за да се движат сами. Дълго време се хранят с мляко и родителите ги защитават.

Допълнителни сведения редактиране

Включва около 220 вида с изключително стопанско значение за човека, като крава, бивол, овца, коза, северен елен, камила, домашна свиня. Други видове са ценен ловен обект, като дива свиня, антилопи, елени. В България някои от свободно живеещите видове са ловен обект, дива свиня, благороден елен, елен, сърна. Други са защитени от закона и вписани в Червената книга, като Дива коза. Някои видове са аклиматизирани, като муфлон, зубър. Някои от видовете се отглеждат като декоративни животни, дребни породи свине, някои видове кози.

Семейства редактиране

Разред Чифтокопитни (Artiodactyla) Owen, 1848

Кладограмма според Gatesy, 2020[1]

  • Семейства чифтокопитни;
Чифтокопитни
Мазолестоноги

Камилови 


Немазолестоноги
Suina

Пекариеви 



Свине 



Cetruminantia
Преживни

Мишевидни елени 


Стадни

Вилорогови 




Жирафови 




Еленови 




Кабаргови 



Кухороги 







Хипопотамови и Китове

Бегемотови 



Китообразни  






Източници редактиране