Константин Ангел Дука

Константин Ангел Дука (гр. Κωνσταντίνος Άγγελος Δούκας) е византийски военачалник и неуспешен узурпатор. Водил е части на византийската армия във войната срещу въстанието на Асен и Петър и успешно отбранява тема Филипопол срещу българите.

Константин Ангел Дука
стратег на тема Филипопол, претендент за византийския престол
Управление1193
Лични данни
Роден
12-и век
Други титлиВелик дук на флота
Семейство
ДинастияАнгели
БащаИсаак Ангел Дука

СемействоРедактиране

Константин Ангел е син на Исаак Ангел Дука,[1][2] управител на Киликия и чичо на императора Исаак II Ангел. Поради това Константин се пада първи братовчед на императора.

Сестрата на Константин е омъжена за Василий Ватаци, велик доместик на Източните войски, а впоследствие велик доместик на Западните войски и дук на тема Тракия.[2] Василий Ватаци резидира в Адрианопол и води войната с българите в нейните последни фази като началник на всички имперски войски на Балканите.[3]

КариераРедактиране

Като братовчед на императора Константин Ангел получава редица длъжности и титли още съвсем млад. До 1192 г. е дук на о. Крит, а впоследствие получава титлата велик дук или адмирал на византийската флота.

През 1192 г. е назначен за стратег на тема Филипопол, където се проявява като успешен военачалник. Успява да организира и повдигне морала на византийската армия след множеството загуби във войната с българите, като дори постига известни успехи и успешно отблъсква всички български нападения към тема Филипопол.[3]

През 1193 г. организира подкрепата на подопечните му войски за своята лична кауза и се обявява за император. Потегля към Адрианопол, за да използва войските под командването на зет си Василий Ватаци, въпреки нежеланието на последния. Още преди Адрианопол поддръжниците на Константин го предали и го пленили на място, наречено Неутзикон и разположено на границата между Филипополската и Адрианополската епархии.[3] Според К. Иречек това място е крепостта при с. Мезек.[4] След залавянето Константин Ангел бил предаден на император Исаак II Ангел, който го наказал с ослепяване.[3] По-нататъшната му съдба не е известна.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. K. Varzos, Η γενεαλογία των Κομνηνών, том II, Солун, 1984, no. 189 ((gr))
  2. а б ((de)) Europäische Stammtafeln, II, 179
  3. а б в г Никита Хониат, „История“, 26 – вГИБИ, София 1983, том ХI, 26., стр. 44
  4. Аладжов, Димчо. Прочути, забравени, неизвестни крепости от Хасковския край. Хасково, 2001.