Константин Попгеоргиев
Константин (Костадин, Костандия) Попгеоргиев е български революционер, просветен деец и участник в Разловското и в Кресненско-Разложкото въстание.
| Константин Попгеоргиев | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
БиографияРедактиране
Константин Попгеоргиев е роден около 1840 година в Берово, Малешевско в свещеническо семейство. Брат е на Димитър Попгеоргиев. От 1861 година е учител в местното килийно училище. Участва активно в църковно-националната борба в Малешевско. В края на 1873 година при ликвидирането на българската църковна община в Берово от турските власти и патриаршисткото духовенство, е сред влиятелните българи, арестувани и хвърлени в затвора в Солун.
Освободен от затвора активно се включва в революционните групи в Солун при подготовката в 1876 година на Разловското въстание. След разгрома му е в четата на брат си, която действа през Руско-турската война (1877 – 1878).
След войната Попгеоргиев действа с чета в Горноджумайско. По време на Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година е член на местното революционно ръководство. По негов почин е доставено жито за нуждите на въстаниците.[1][2][3]
Деец е на Македонската организация и през 1897 година е делегат от Кюстендилското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[4]
БележкиРедактиране
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 136.
- ↑ Костадин Попгеоргиев, архив на оригинала от 1 август 2010, https://web.archive.org/web/20100801035154/http://zname.zxq.net/?page_id=45, посетен на 2011-04-10
- ↑ Алманах Македония, София, 1931, отдел ІХ, стр. 5.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.