Константин Симонов
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург – 28 август 1979, Москва) – руски писател, обществен деец, герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР – 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.
Константин Симонов | |
---|---|
![]() |
|
Роден | 15 ноември 1915 г. (стар стил) |
Починал | 28 август 1979 г. |
Националност |
![]() |
Активен период | 1936–1979 |
Жанр | роман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк |
Съпруга |
Наталия Гинзбург Евгения Ласкина Валентина Серова Лариса Жадова |
Деца | Мария, Александра, Алексей |
Подпис |
![]() |
Уебсайт | |
Константин Симонов в Общомедия |
БиографияРедактиране
Не познава родния си баща. Отгледан е от втори баща, преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир на Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения – в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.
ТворчествоРедактиране
- „Истински хора“ – 1938 г.
- „Приятели и врагове“ – 1948 г.
- „В името на дружбата“ – 1961 г.
- „Три тетрадки“ – 1964 г.
- „Обикновена история“ – пиеса – 1940 г.
- „Руски хора“ – пиеса – 1942 г.
- „Руският въпрос“ – пиеса – 1946 г.
- „Четвъртият“ – пиеса – 1961 г.
- „Другари по оръжие“ – роман – 1952 г.
- „Живите и мъртвите“ – роман – 1959 г.
- „Хората не се раждат войници“ – роман – 1964 г.
- „Последно лято“ – роман – 1971 г.