Константин Симонов
Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург – 28 август 1979, Москва) – руски писател, обществен деец, журналист и военен кореспондент. Герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР – 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.
| Константин Симонов Константин Симонов | |
| руски съветски писател | |
 | |
| Роден |
15 ноември 1915 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
| Литература | |
| Период | 1936–1979 |
| Жанрове | роман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк |
| Течение | социалистически реализъм |
| Награди | медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Червено знаме Орден „Ленин“ Герой на социалистическия труд (1974) Ленинска премия (1974) Медал „За отбраната на Сталинград“ Медал „За освобождението на Прага“ Сухе Батор (орден) Орден „Ленин“ Орден „Ленин“ полковник |
| Семейство | |
| Баща | Михаил Симонов |
| Майка | Александра Оболенска |
| Съпруга | Наталия Гинзбург Евгения Ласкина Валентина Серова Лариса Жадова |
| Деца | Мария, Александра, Алексей |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Константин Симонов в Общомедия | |
Биография
редактиранеНе познава родния си баща.[1][2] Отгледан е от втори баща[3], преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир в Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения – в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.
Творчество
редактиране- „Истински хора“ – 1938 г.
- „Приятели и врагове“ – 1948 г.
- „В името на дружбата“ – 1961 г.
- „Три тетрадки“ – 1964 г.
- „Обикновена история“ – пиеса – 1940 г.
- „Руски хора“ – пиеса – 1942 г.
- „Руският въпрос“ – пиеса – 1946 г.
- „Четвъртият“ – пиеса – 1961 г.
- „Другари по оръжие“ – роман – 1952 г.
- „Живите и мъртвите“ – роман – 1959 г.
- „Хората не се раждат войници“ – роман – 1964 г.
- „Последно лято“ – роман – 1971 г.
Източници
редактиране- ↑ Все видео. Доброе утро. Первый канал // Посетен на 2020-10-16. (на руски)
- ↑ АЛЕКСЕЙ СИМОНОВ: «СИВЦЕВ ВРАЖЕК – ЭТО ТЕПЛАЯ ВАРЕЖКА МОЕГО ДЕТСТВА» // Посетен на 2020-10-16.
- ↑ Павел Дурягин. «Жди меня»: 100 лет Константину Симонову // ТАСС, 28 ноября 2015 г.