Константин Симонов

руски съветски писател

Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург28 август 1979, Москва) – руски писател, обществен деец, герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР – 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.

Константин Симонов
Константин Симонов
руски съветски писател
Роден
Починал
28 август 1979 г. (63 г.)
Националност Русия
Учил вЛитературен институт Максим Горки
Литература
Период1936–1979
Жанровероман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк
Течениесоциалистически реализъм
Семейство
БащаМихаил Симонов
МайкаАлександра Оболенска
СъпругаНаталия Гинзбург
Евгения Ласкина
Валентина Серова
Лариса Жадова
ДецаМария, Александра, Алексей
Подпис
Уебсайт
Константин Симонов в Общомедия
Константин Симонов през 1943 г.

Биография

редактиране

Не познава родния си баща.[1][2] Отгледан е от втори баща[3], преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир на Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения – в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.

Творчество

редактиране
  • „Истински хора“ – 1938 г.
  • „Приятели и врагове“ – 1948 г.
  • „В името на дружбата“ – 1961 г.
  • „Три тетрадки“ – 1964 г.
  • „Обикновена история“ – пиеса1940 г.
  • „Руски хора“ – пиеса – 1942 г.
  • „Руският въпрос“ – пиеса – 1946 г.
  • „Четвъртият“ – пиеса – 1961 г.
  • „Другари по оръжие“ – роман – 1952 г.
  • „Живите и мъртвите“ – роман – 1959 г.
  • „Хората не се раждат войници“ – роман – 1964 г.
  • „Последно лято“ – роман – 1971 г.

Източници

редактиране