Отваря главното меню

Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург28 август 1979, Москва) – руски писател, обществен деец, герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.

Константин Симонов
Konstantin Michailowitsch Simonow 1943.jpg
Роден 15 ноември 1915 г.
Починал 28 август 1979 г. (63 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1936–1979
Жанр роман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк
Съпруга Наталия Гинзбург
Евгения Ласкина
Валентина Серова
Лариса Жадова
Деца Мария, Александра, Алексей
Подпис Автограф Константина Симонова.png
Уебсайт Страница в IMDb
Константин Симонов в Общомедия

БиографияРедактиране

Не познава родния си баща. Отгледан е от втори баща, преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир на Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения – в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.

ТворчествоРедактиране

  • „Истински хора“ – 1938 г.
  • „Приятели и врагове“ – 1948 г.
  • „В името на дружбата“ – 1961 г.
  • „Три тетрадки“ – 1964 г.
  • „Обикновена история“ – пиеса1940 г.
  • „Руски хора“ – пиеса – 1942 г.
  • „Руският въпрос“ – пиеса – 1946 г.
  • „Четвъртият“ – пиеса – 1961 г.
  • „Другари по оръжие“ – роман – 1952 г.
  • „Живите и мъртвите“ – роман – 1959 г.
  • „Хората не се раждат войници“ – роман – 1964 г.
  • „Последно лято“ – роман – 1971 г.