Отваря главното меню

Флавий Констанций (на латински: Flavius Constantius III; * в Naissus (днес Ниш); † 2 септември 421 в Равена) e magister militum, (съ)император на Западната римска империя, консул през 414, 417, 420 г.

Констанций III
Император на Западната Римска империя
Solidus Constantius III-RIC 1325.jpg
Монетно изображение на Констанций III
Лични данни
Пълно име Флавий Констанций
Роден
Починал
Предшественик Хонорий
Наследник Йоан
Семейство
Брак Гала Плацидия
Констанций III в Общомедия

Обявен е за съимператор от Хонорий. Той е успешен военачалник който потушил повечето бунтове срещу Хонорий и възстановил част от изгубените римски владения в Галия и Испания. Получил длъжността на главнокомандващ (magister militum), както и патрициански сан, като вероятно упражнявал голямо влияние върху императора, който го провъзгласил за съ-владетел през 421 и го оженил за сестра си Гала Плацидия. Императорът на изток, Теодосий II се обявил против избора на Констанций и това щяло да доведе до гражданска война, ако не била неочакваната смърт на Констанций само 7 месеца по-късно.

Констанций и Гала Плацидия се женят на 1 януари 417 г. в Равена. Te имат две деца, Хонория и Валентиниан III. Хонорий провъзглася Флавий Констанций на 8 февруари 421 г. за Август и съ-регент (Констанций III) и Гала Плацидия за Августа. Така синът им Валентиниан става наследник на трона. Но на 2 септември 421 г. Констанций умира от плеврит.

Издигането на Констанций от водач на заслабващата западноримска армия до влиятелната личност и накрая дори до императорски ранг влияе на по-късните военачалници, имена като Аеций и Рицимер, макар че Стилихон е бил вече много влиятелен – при което Констанций се отличава от Рицимер и Стилихон с това, че е римлянин (може да стане император). Не малко изследователи са на мнение, че само ранната смърт на Констанций пречи на трайната стабилизация на Рим.

ЛитератураРедактиране

 
Consular diptych Констанций III 417 г., Халберстадт катедрала
  • Werner Lütkenhaus: Constantius III. Studien zu seiner Tätigkeit und Stellung im Westreich 411–421. Habelt, Bonn 1998, ISBN 3-7749-2873-8.
  • Otto Seeck: Constantius 9). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,1, Stuttgart 1900, Sp. 1099–1102.

СтранициРедактиране

  • Констанций III от Hugh Elton: Fachwissenschaftliche Kurzbiografie (английски) от De Imperatoribus Romanis (вкл. литература).