Кончул (манастир)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кончул.

Ко̀нчул или Ко̀нчулич (на сръбски: Кончул, Кончулић) е сръбски православен манастир, посветен на Николай Чудотворец. Разположен край левия бряг на река Ибър, на 3 km югоизточно от град Рашка, в землището на село Гнилица.[1]

Кончул
Кончул
Manastir Končul Raška.jpg
Общ изглед
Местоположение в Рашка
Вид на храмаправославен манастир
СтранаFlag of Serbia.svg Сърбия
Населено мястоГнилица
ВероизповеданиеСръбска православна църква
ЕпархияРашко-Призренска
ИзгражданеXI век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
Кончул в Общомедия

ИсторияРедактиране

Манастирът се споменава за първи път в Студенишкия типик от началото на XIII век. Смята се че негов ктитор е великият жупан Стефан Неманя, който го обновява или изгражда около 1175 година. По време на крал Стефан Милутин (1282 – 1321) е център на епископия и в него се замонашва бъдещият сръбски архиепископ Данило II (1324 – 1337). В началото на XIV век, по време на управлението на крал Милутин, манастирът става седалище на новосъздадената Кончулска епископия. Разрушен е през 1689 година по-време на Голямата турска война.[1]

Католиконът „Свети Никола“ е възстановен в 1861 година.[1] Църквата започва да работи като енорийски храм, а с изграждането на конаци и пристигането на монахини бежанки от разорения косовски манастир „Света Троица“ в Мушутище в 2000 година, става отново манастир.[2]

От 1975 година до 1979 година са извършени археологически проучвания и консервационни работи.[1]

АрхитектураРедактиране

Оригиналната църква е изографисана. Останки от стенописи, парчета от архитектурна пластика и находки от керамичен материал и натрошени мраморни надгробни плочи, използвани вторично при ремонта, говорят за съществуването на църквата през XIV век, което не изключва възможността за по-ранна датировка. Разкрит е некропол, който е по-стар от оригиналната църква. По протежение на обширната манастирска стена са открити останки от конаци, входове и стълби, както и други съпътстващи сгради.[1]

По време на ремонта църквата до голяма степен запазва основната концепция на оригинала, с изключение на параклиса и параклиса от северната страна. Тя е еднокорабна, с полукръгла олтарна апсида и правоъгълен параклис от южната страна. Извършен е коренен ремонт в горните зони, както и в интериора.[1]

Иконостасът е конструиран и украсен с икони преди освещаването на църквата в 1904 година.[2] Престолните икони „Света Богородица с Христос“ и „Иисус Христос“ са от средата на XIX век, дело на неизвестен майстор.[3] Останалите иконостасни икони, надпрестолният кръст, иконата на Света Троица и изображението на Свети Архангел Михаил и Свети Василий Велики в плитките ниши над входа в наоса са дело на видния дебърски зограф Аврам Дичов и тайфата му.[4][2] На базата на датировката на надпрестолния кръст - 1902, вероятно това е и годината на изработване на иконостаса. В цокълната зона има старозаветни сцени, в престолния ред са „Иисус Христос“, „Богородица с Христос“ и „Свети Никола и Свети Сава“, а над тях в два хоризонтални реда са иконите на Великите празници, апостолите и други светци. На върха има монументално разпятие. Иконостасът има три входа, но двери има само на централния.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е Манастир Кончулић. // Споменици културе у Србији. Посетен на 15 ноември 2021 г. (на сръбски)
  2. а б в Женарју, Ивана. Прилог проучавању делатности сликара Дичића– иконопис у цркви Светог Николе у манастиру Кончулу код Рашке. // Баштина 46. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2018. с. 394. (на сръбски)
  3. а б Женарју, Ивана. Прилог проучавању делатности сликара Дичића– иконопис у цркви Светог Николе у манастиру Кончулу код Рашке. // Баштина 46. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2018. с. 395. (на сръбски)
  4. Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 21. (на сръбски)