Тази статия е за зографа от Тресонче. За резбаря от Осой вижте Аврам Дичов (резбар).

Аврам Димитров Дичов е български иконописец от Възраждането, виден представител на Дебърската художествена школа.[1][2]

Аврам Дичов
български иконописец
Аврам Дичов (най-възрастният вляво), неговият син Кръстьо с децата Аритон, Сарджо, Темяна, Йован и Мойсо
Аврам Дичов (най-възрастният вляво), неговият син Кръстьо с децата Аритон, Сарджо, Темяна, Йован и Мойсо
Роден
Починал
1923 г. (82 г.)
Аврам Дичов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Зографският надпис над южната врата на църквата в Долно Корминяне
 
„Света Богородица с Христос и други светители“, „Света Богородица“, Тетово, 1873 г., 41,5 Х 32 Х 3 cm

Роден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско, през 1840 г. в семейството на видния майстор Дичо Зограф. В 1863 година е първото му засвидетелствано дело – изписването на църквата „Света Богородица Каменско“ в Охрид заедно с брат му Спиридон (Спире) Дичов[3] и със зограф Петър Йоанов.[4] Рисува в „Успение Богородично“ в Гари, в „Свети Никола“ във Вранища (1868, 1879),[5] в „Свети Никола“ в охридската Долна махала (1871), в „Света Богородица“ в Дебър, в „Свети Никола“ (1873) и „Св. св. Петър и Павел“ в родното му Тресонче, във „Въведение Богородично“ в Росоки.[3]

През 1868 – 1870, както и през 1871 – 1872 година Аврам Дичов работи в района на Враня и Лесковъц. В 1870 година рисува икони за иконостаса в църквата „Свети Илия“ в Левосое[6] и в църквата „Рождество Богородично“ в Тибужде.[7] По това време се оформя стилът на Аврам Дичов, освободил се от влиянието на баща си, характерно за първите му творби.[8]

През май същата 1870 година, според двата зографски надписа, изписва храма „Успение Богородично“ в Долно Корминяне заедно със зографите Зафир, Тодор и Спиро,[9][10] който е вероятно починалият млад негов брат Спиридон.[11]

В 1873 година изписва иконостаса на църквата „Свети Илия“ в Горна Лисина, Босилеградско, като се подписва няколко пъти на престолните икони.[12]

Малко преди 1874 година изписва църквата „Свети Никола“ в Бърждани, Кичевско. Тя е била доградена и разширена, като в нея има няколко икони от баща му, които датират от 1849 година. В църквата е изписан портрет на Теофилакт Охридски, което се среща рядко. Рядко е и изписването на тропара „Милосердия сущи източник милости сподоби нас Богородице“ върху престолната икона на Богородица. Акцент в живописта е представянето на Христос в гроба, където е изобразена „На волную страст“. Тука е изобразен главно тропара „Во гробие плотски“, който е илюстриран според канона на Велика събота. Цялостно подобно изписване няма в ерминиите нито на Дичо Зограф, нито на Дионисий Фурноаграфиот.[3]

 
„Благовещение“ от Кичевския манастир, 8 октомври 1880 г.

След Бърждани Аврам Дичов се прехвърля в Стружко и работи в Присовяни, Драслайца, после в Охридско, в „Света Неделя“, Слатино, после в Косово, във Вучитрън, в „Свети Георги“ в гостиварското село Куново.[3]

В 1875 година изписва църквата „Свети Апостоли“, главния храм на Печката патриаршия, но фреските са свалени в 1931 – 1932 година. Запазени са само две фрески на Аврам Дичов: Добрият пастир с агне на рамо, както и Аврамовото гостоприемство, които се работени според ерминията на Дичо Зограф, с малки отстъпления.[3] В 1876 година изписва икони за „Свети Илия“ във Вучитрън.[11] В 1879 година рисува фреските в църквата „Свети Никола“ във Вевчани,[3] чиито икони са дело на баща му. В 1880 – 1881 изписва фреските в купола на църквата в манастира „Света Богородица Пречиста“, като изработва и 15 празнични икони на иконостаса,[3] както и една изключително рядка икона на платно, представляваща съда на Христос пред Понтий Пилат и фарисеите.[13]

След това работи в „Свети Илия“ във Вранещица, „Свети Илия“ в Стенче и „Свети Илия“ в Мелница, Мариово.[1][14] В 1884 година работи в църквата „Света Петка“ в Бешище и „Свети Никола“ в Градешница, Мариово.[1]

 
Стенопис от „Свети Димитър“ в Страцин
 
Стенописи от „Успение Богородично“ в Ясен, дело на Аврам Дичов и Петър Новев, 1883 г.
 
„Света Богорица Троеручица“, икона на Дичов от 1886 година от „Рождество Богородично“ в Дунавци. Иконата е дарена от народния представител от Видинска околия Петко Гетов и други приложници и има уникална иконография: Богородица е в цял ръст в небесата, стъпила на облаци и заобиколена от ангели, които я короноват, и херувими. На дясната ѝ ръка е Христос Емануил, държащ сфера. Богородица е сигнирана като Троеручица. Третата ръка е нейна, подава се изпод мафория отляво.[15]
 
Икона на Свети Георги Янински, 1890 г., Лом
 
„Свети Български Просветители Методий и Кирил“, 1892

От 1884 до 1885 година е в Кумановско и Кривопаланечко, като работи в манастира „Свети Йоаким Осоговски[3] и в църквата „Свети Никола“ в Ранковце, където заедно с Мирон Илиев и Григорий Петров изписва нартекса.[1][2] После работи в „Свети Димитър“ в Страцин, „Свети Теодор Тирон“ в Конопница. В 1888 година работи в „Света Богородица“ в Модрич, Стружко.[3]

След това до 1893 година Аврам Дичов работи в Северозападна България. В 1883 година работи с Петър Новев, чийто племенник е, в църквите във Флорентин и Ясен, Видинско – във „Възнесение Господне“ във Флорентин на иконата на Света Богородица с Младенеца има надпис от 1883 година „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“, а същия надпис носят стенописите в „Успение Богородично“ в Ясен. На големите икони и в двете църкви са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно за Дичовото творчество.[16] Рисува иконите в църквата „Свети Никола“ в Крива бара.[17] През 1890 – 1891 година заедно с Никола Образописов създава иконите за църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Клисурския манастир.[18] В Клисурския манастир изписва и царските двери на иконостаса, дело на самоковски майстори, както и две хоругви.[19] Негова е иконата на Света Богородица в църквата „Възнесение Господне“ в Митровци, Фердинандско. На иконата на Света Богородица има подпис: „Изъ руки Аврамъ Дичов от село Тресанче околия Деборска 1891“. В църквата „Свети Никола“ в Търговище има една подобна негова икона и една малка целувателна икона. В 1890 година Аврам работи във „Възнесение Господне“ в Извор със сина си Кръстьо Аврамов. На Аврам Дичов са иконите в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в село Раяновци, Белоградчишко, построена в 1883 година от Димо Македонеца.[2] На Аврам Дичов може да се припише и изображението на Христос Добрият пастир на странична врата на неизвестен иконостас в сбирката на Видинска митрополия.[20]

Негови[21] или на неговото ателие са иконите и стенописите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в копаонишкото село Луково.[22] Те са от 1871 или 1895 година.[21]

В 1894 година е в „Свети Атанасий Велики“ и „Свети Врачи“ в Луково, Стружко. До края на 1896 година Аврам Дичов твори в Стружко и Кичевско.[3]

От иконите на Аврам Дичов най-старата известна е в Селце и датира от 1872 година. Иконата Исус Христос – Велики Архиерей е една от най-хубавите икони на Аврам Дичов. Последното му дело е в „Свети Атанасий“ в Луково, Стружко, от 1894 година. Негови наследници са Никола Аврамов и Коста Колов, които работят иконостаса в църквата „Въведение Богородично“ в село Буринец, Малесията.[3]

В 1902 година изписва „Свети Никола“ в Прищина и „Благовещение Богородично“ в Щитково край Нова Варош. В 1905 година изписва „Свети Никола“ в Косовска Каменица.[11]

В края на ХІХ век Аврам Дичов се преселва в София. Умира в 1923 година в София, като тялото му е пренесено в Тресонче и погребано в двора на църквата „Свети апостоли Петър и Павел“.[23]

Аврам Дичов е баща на зографа Кръстьо Аврамов, който учи при него и работи първоначално с него.[2] Негов внук е художникът Димитър Пандилов Аврамовски.

Според Асен Василиев Аврам Дичов е далеч от дарованието на баща си. Като зограф е условен и дори в някои от делата си безпомощен, не успял да овладее елементарни технически похвати, известни на баща му.[2] Други автори също отбелязват по-ниското качество в работата на Аврам Дичов, типизацията на образите.[8]

Литература

редактиране

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дичо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръсте Дичов
(около 1784 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Кръстев
(1819 — 1872)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгений Дичов
 
Нестор Дичов
 
Арсений Дичов
 
Аврам Дичов
(1840 — 1923)
 
Спиридон Дичов
 
Евтим Дичов
 
Божин Дичов
 
Тамяна Дичова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Босилка Аврамова
 
Кръстьо Аврамов
(1866 — 1939)
 
Божил Аврамов
 
Пандил Аврамов
(1869 — след 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сарджо Кръстев
 
Мойсо Кръстев
 
 
 
Димитър Пандилов
(1898 — 1963)
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 188.
  2. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
  3. а б в г д е ж з и к л Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 15 януари 2014 г.
  4. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15.
  5. Сашо Цветковски приема фреските църквата „Свети Никола“ във Вранища от 1868 година за първа самостоятелна работа на Аврам Дичов: Цветковски, Сашо. Аврам Дичов. Струга, 2011. с. 9, 31.
  6. Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
  7. Храм Рождества Пресвете Богородице // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
  8. а б Цветковски, Сашо. Аврам Дичов. Струга, 2011. с. 11, 14-15, 32.
  9. Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
  10. Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 283.
  11. а б в Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 284.
  12. Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
  13. Манастир Света Богородица Пречиста Кичевска – вистинска убавина на Балканот // regioni.mk. 13 септември 2012 г. Архивиран от оригинала на 2014-01-16. Посетен на 15 януари 2014 г.
  14. Monastery St. Ilija - Melnica // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
  15. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 18.
  16. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
  17. Културен туризъм // Montana-dream.com. Посетен на 15 януари 2014 г.
  18. Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“ // Свети места. Посетен на 15 януари 2014 г.
  19. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 20.
  20. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 19.
  21. а б Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 21. (на сръбски)
  22. Црква Св. Апостола Петра и Павла // Споменици културе у Србији. Посетен на 14 ноември 2021 г.
  23. Цветковски, Сашо. Аврам Дичов, Струга, 2011, с. 8.