Аврам Дичов (зограф)
- Тази статия е за зографа от Тресонче. За резбаря от Осой вижте Аврам Дичов (резбар).
Аврам Димитров Дичов е български иконописец от Възраждането, виден представител на Дебърската художествена школа.[1][2]
Аврам Дичов | |
български иконописец | |
Аврам Дичов (най-възрастният вляво), неговият син Кръстьо с децата Аритон, Сарджо, Темяна, Йован и Мойсо | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1923 г.
|
Аврам Дичов в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско, през 1840 г. в семейството на видния майстор Дичо Зограф. В 1863 година е първото му засвидетелствано дело – изписването на църквата „Света Богородица Каменско“ в Охрид заедно с брат му Спиридон (Спире) Дичов[3] и със зограф Петър Йоанов.[4] Рисува в „Успение Богородично“ в Гари, в „Свети Никола“ във Вранища (1868, 1879),[5] в „Свети Никола“ в охридската Долна махала (1871), в „Света Богородица“ в Дебър, в „Свети Никола“ (1873) и „Св. св. Петър и Павел“ в родното му Тресонче, във „Въведение Богородично“ в Росоки.[3]
През 1868 – 1870, както и през 1871 – 1872 година Аврам Дичов работи в района на Враня и Лесковъц. В 1870 година рисува икони за иконостаса в църквата „Свети Илия“ в Левосое[6] и в църквата „Рождество Богородично“ в Тибужде.[7] По това време се оформя стилът на Аврам Дичов, освободил се от влиянието на баща си, характерно за първите му творби.[8]
През май същата 1870 година, според двата зографски надписа, изписва храма „Успение Богородично“ в Долно Корминяне заедно със зографите Зафир, Тодор и Спиро,[9][10] който е вероятно починалият млад негов брат Спиридон.[11]
В 1873 година изписва иконостаса на църквата „Свети Илия“ в Горна Лисина, Босилеградско, като се подписва няколко пъти на престолните икони.[12]
Малко преди 1874 година изписва църквата „Свети Никола“ в Бърждани, Кичевско. Тя е била доградена и разширена, като в нея има няколко икони от баща му, които датират от 1849 година. В църквата е изписан портрет на Теофилакт Охридски, което се среща рядко. Рядко е и изписването на тропара „Милосердия сущи източник милости сподоби нас Богородице“ върху престолната икона на Богородица. Акцент в живописта е представянето на Христос в гроба, където е изобразена „На волную страст“. Тука е изобразен главно тропара „Во гробие плотски“, който е илюстриран според канона на Велика събота. Цялостно подобно изписване няма в ерминиите нито на Дичо Зограф, нито на Дионисий Фурноаграфиот.[3]
-
Богородица с Христос
-
Рождество
-
Василий Велики
-
Свети Никола и Свети Теофилакт
-
Свети Атанасий и Свети Антоний
След Бърждани Аврам Дичов се прехвърля в Стружко и работи в Присовяни, Драслайца, после в Охридско, в „Света Неделя“, Слатино, после в Косово, във Вучитрън, в „Свети Георги“ в гостиварското село Куново.[3]
В 1875 година изписва църквата „Свети Апостоли“, главния храм на Печката патриаршия, но фреските са свалени в 1931 – 1932 година. Запазени са само две фрески на Аврам Дичов: Добрият пастир с агне на рамо, както и Аврамовото гостоприемство, които се работени според ерминията на Дичо Зограф, с малки отстъпления.[3] В 1876 година изписва икони за „Свети Илия“ във Вучитрън.[11] В 1879 година рисува фреските в църквата „Свети Никола“ във Вевчани,[3] чиито икони са дело на баща му. В 1880 – 1881 изписва фреските в купола на църквата в манастира „Света Богородица Пречиста“, като изработва и 15 празнични икони на иконостаса,[3] както и една изключително рядка икона на платно, представляваща съда на Христос пред Понтий Пилат и фарисеите.[13]
След това работи в „Свети Илия“ във Вранещица, „Свети Илия“ в Стенче и „Свети Илия“ в Мелница, Мариово.[1][14] В 1884 година работи в църквата „Света Петка“ в Бешище и „Свети Никола“ в Градешница, Мариово.[1]
-
Ктиторският надпис с подпис на Аврам Дичов, 27 май 1881 г.
-
Стенописи
-
Стенописи в купола
-
Стенописи
-
Стенопис
От 1884 до 1885 година е в Кумановско и Кривопаланечко, като работи в манастира „Свети Йоаким Осоговски“[3] и в църквата „Свети Никола“ в Ранковце, където заедно с Мирон Илиев и Григорий Петров изписва нартекса.[1][2] После работи в „Свети Димитър“ в Страцин, „Свети Теодор Тирон“ в Конопница. В 1888 година работи в „Света Богородица“ в Модрич, Стружко.[3]
След това до 1893 година Аврам Дичов работи в Северозападна България. В 1883 година работи с Петър Новев, чийто племенник е, в църквите във Флорентин и Ясен, Видинско – във „Възнесение Господне“ във Флорентин на иконата на Света Богородица с Младенеца има надпис от 1883 година „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“, а същия надпис носят стенописите в „Успение Богородично“ в Ясен. На големите икони и в двете църкви са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно за Дичовото творчество.[16] Рисува иконите в църквата „Свети Никола“ в Крива бара.[17] През 1890 – 1891 година заедно с Никола Образописов създава иконите за църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Клисурския манастир.[18] В Клисурския манастир изписва и царските двери на иконостаса, дело на самоковски майстори, както и две хоругви.[19] Негова е иконата на Света Богородица в църквата „Възнесение Господне“ в Митровци, Фердинандско. На иконата на Света Богородица има подпис: „Изъ руки Аврамъ Дичов от село Тресанче околия Деборска 1891“. В църквата „Свети Никола“ в Търговище има една подобна негова икона и една малка целувателна икона. В 1890 година Аврам работи във „Възнесение Господне“ в Извор със сина си Кръстьо Аврамов. На Аврам Дичов са иконите в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в село Раяновци, Белоградчишко, построена в 1883 година от Димо Македонеца.[2] На Аврам Дичов може да се припише и изображението на Христос Добрият пастир на странична врата на неизвестен иконостас в сбирката на Видинска митрополия.[20]
Негови[21] или на неговото ателие са иконите и стенописите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в копаонишкото село Луково.[22] Те са от 1871 или 1895 година.[21]
В 1894 година е в „Свети Атанасий Велики“ и „Свети Врачи“ в Луково, Стружко. До края на 1896 година Аврам Дичов твори в Стружко и Кичевско.[3]
От иконите на Аврам Дичов най-старата известна е в Селце и датира от 1872 година. Иконата Исус Христос – Велики Архиерей е една от най-хубавите икони на Аврам Дичов. Последното му дело е в „Свети Атанасий“ в Луково, Стружко, от 1894 година. Негови наследници са Никола Аврамов и Коста Колов, които работят иконостаса в църквата „Въведение Богородично“ в село Буринец, Малесията.[3]
В 1902 година изписва „Свети Никола“ в Прищина и „Благовещение Богородично“ в Щитково край Нова Варош. В 1905 година изписва „Свети Никола“ в Косовска Каменица.[11]
В края на ХІХ век Аврам Дичов се преселва в София. Умира в 1923 година в София, като тялото му е пренесено в Тресонче и погребано в двора на църквата „Свети апостоли Петър и Павел“.[23]
Аврам Дичов е баща на зографа Кръстьо Аврамов, който учи при него и работи първоначално с него.[2] Негов внук е художникът Димитър Пандилов Аврамовски.
Според Асен Василиев Аврам Дичов е далеч от дарованието на баща си. Като зограф е условен и дори в някои от делата си безпомощен, не успял да овладее елементарни технически похвати, известни на баща му.[2] Други автори също отбелязват по-ниското качество в работата на Аврам Дичов, типизацията на образите.[8]
Литература
редактиране- Цветковски, Сашо. Живописот на Дичо Зограф и Аврам Дичов. Студии и прилози, Струга, 2010.
- Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани – Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010.
Родословие
редактиранеДичо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кръсте Дичов (около 1784 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Кръстев (1819 — 1872) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Евгений Дичов | Нестор Дичов | Арсений Дичов | Аврам Дичов (1840 — 1923) | Спиридон Дичов | Евтим Дичов | Божин Дичов | Тамяна Дичова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Босилка Аврамова | Кръстьо Аврамов (1866 — 1939) | Божил Аврамов | Пандил Аврамов (1869 — след 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Сарджо Кръстев | Мойсо Кръстев | Димитър Пандилов (1898 — 1963) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 188.
- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 15 януари 2014 г.
- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 15.
- ↑ Сашо Цветковски приема фреските църквата „Свети Никола“ във Вранища от 1868 година за първа самостоятелна работа на Аврам Дичов: Цветковски, Сашо. Аврам Дичов. Струга, 2011. с. 9, 31.
- ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Храм Рождества Пресвете Богородице // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б Цветковски, Сашо. Аврам Дичов. Струга, 2011. с. 11, 14-15, 32.
- ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
- ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 283.
- ↑ а б в Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 284.
- ↑ Храм св. пророка Илије // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Манастир Света Богородица Пречиста Кичевска – вистинска убавина на Балканот // regioni.mk. 13 септември 2012 г. Архивиран от оригинала на 2014-01-16. Посетен на 15 януари 2014 г.
- ↑ Monastery St. Ilija - Melnica // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 18.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
- ↑ Културен туризъм // Montana-dream.com. Посетен на 15 януари 2014 г.
- ↑ Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“ // Свети места. Посетен на 15 януари 2014 г.
- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 20.
- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 19.
- ↑ а б Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Црква Св. Апостола Петра и Павла // Споменици културе у Србији. Посетен на 14 ноември 2021 г.
- ↑ Цветковски, Сашо. Аврам Дичов, Струга, 2011, с. 8.