Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Копие.

Копието е хладно оръжие, (в повечето случаи метателно, но може да бъде използвано и при близък бой), използвано за ловни, спортни или военни цели. Обикновено представлява дълга права дървена дръжка със заострено острие, което може да е или самият заострен връх на дръжката (в най-първоначалния си вид), или друга част (най-често метална, в миналото и каменна), прикрепена към нея. Дротик е термин за същото оръжие.

Копие и нож – национален парк Меса Верде.
Бедуински воин с копие асегай, ок. 1914 г.

ИсторияРедактиране

Изработването и употребата на копия не се практикува само от хора. Шимпанзетата от вида Pan troglodytes verus също са способни на това. Наблюдавани са шимпанзета близо до Кедугу в Сенегал, които създават копия, като чупят прави клони от дървета, премахват кората им и страничните им клонки и ги заострят със зъбите си. След това шимпанзетата използват оръжията си, за да ловуват галагови, спящи в хралупи. [1]

Археологическите находки, намерени на територията на днешна Германия, показват, че дървени копия са се използвали за лов от поне 400 хил. години.[2] Изследване от 2012 г. в ЮАР показва, че човекоподобни, вероятно Homo heidelbergensis, може би са развили технология на копия с каменни върхове в Африка преди около 500 хил. години.[3][4] Дървото не се запазва добре през годините, поради което някои приматолози допускат, че е възможно ранните хора да използвали дървени копия още преди пет милиона години, по подобие на днешни шимпанзета.[5] Неандерталците построяват копия с остриета от камък преди 300 хил. години, а преди около 250 хил. години дървените копия започват да се изработват чрез закаляване на огън.

Преди 200 хил. палеолитните хора започват да правят каменни остриета от кремък с отлюспени ръбове, които се използват като върхове на копия. Тези каменни глави се закрепят към копията със смола или с животински сухожилия, кожени връзки или растителни влакна. През този период продължава да се наблюдава ясно разграничение между копията, предназначени за хвърляне, и тези, проектирани за ръкопашен бой.

С течение на времето копията започват да се използват не само за лов, но и във военното дело. Това е основното оръжие в „Илиада“ на Омир, където се споменава като оръжие както за мятане, така и за ръкопашен бой.[6] През 7 век пр.н.е. древните гърците измислят пехотната формация фаланга,[7] в чиято основа е хоплитът, въоръжен с 2,1 – 2,7 m копие с железен връх – дору. Хоплитите във фаланги доминират в сраженията между гръцките полиси от 7 до 4 век пр.н.е.

ИзточнициРедактиране

  1. Pruetz, Jill D. и др. Savanna Chimpanzees, Pan troglodytes verus, Hunt with Tools. // Current Biology 17 (5). 2007. DOI:10.1016/j.cub.2006.12.042. с. 412 – 417.
  2. Thieme, Hartmut. Lower Palaeolithic hunting spears from Germany. // Nature 385 (6619). 27 февруари 1997. DOI:10.1038/385807a0. с. 807 – 810. Посетен на 9 януари 2017.
  3. Monte Morin, "Stone-tipped spear may have much earlier origin" Архив на оригинала от 2012-11-27 в Wayback Machine., Los Angeles Times, November 16, 2012
  4. J. Wilkins et al. Evidence for early hafted hunting technology. Science, Vol. 338, Nov. 16, 2012, p. 942. doi:10.1126/science.1227608.
  5. Rick Weiss, "Chimps Observed Making Their Own Weapons", The Washington Post, 22 февруари 2007
  6. Webster, T.B.L.. From Mycenae to Homer. London, Methuen, 1977. ISBN 978-0-416-70570-6. с. 166 – 8. Посетен на 15 февруари 2010.
  7. Hanson, Victor Davis. Chapter 2 : The Rise of the City State and the Invention of Western Warfare. // The Wars of the Ancient Greeks. London, Cassell, 1999. ISBN 978-0-304-35982-0. с. 42 – 83.