Копринарка

вид птица

Копринарката (Bombycilla garrulus) е пойна птица. Различават се два слабо диференцирани подвида: освен типичната форма се среща B. g. pallidiceps в неарктичната зона (Гренландия и Северна Америка), както и разновидност B. g. centralasiae, чиято таксономична класификация е все още неизяснена.

Копринарка
Cynffon Sidan Bombycilla garrulus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Копринаркови (Bombycillidae)
род:Копринарки (Bombycilla)
вид:Копринарка (B. garrulus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Bombycillagarrulusmap2.png
Копринарка в Общомедия
редактиране

ОписаниеРедактиране

 
Махови пера на копринарка
 
Опашка на копринарка

Копринарката достига 18 см дължина и тежи 50-60 грама. Близка е по големина до скорците. Отдалеч изглежда сиво-ръждива и не бие на очи, но отблизо е лесно забележима и пъстра. Ясен отличителен белег е заострената качулка. От основата на силната черна човка през очите до тила минава тъмночерна ивица, която при възрастните е с тънък бял контур. Под човката си копринарката има черно "лигавниче", подобно на черешарката. При женската петното е по-малко. Опашката е окрайчена с една черна и една яркожълта лента. Някои от второстепенните махови пера завършват най-често с червени (понякога оранжево-червени) блестящи капчици, напомнящи восък за писма, откъдето идва и английското название "waxwing" (восъчно крило). Първостепенните махови пера са тъмночерни, окрайчени с оранжево-жълто, и отблизо се забелязват тънките бели ивици по тях. Младите птици имат белезникава гуша със сиви резки, а коремът им е оцветен в белезникаво и сиво-кафяво. Няма изразени полови различия по големина и окраска.

Копринарката е социална птица и затова най-често се среща на групи. Гласът ѝ звучи като "сиррр" или "чиррр". Копринарката може да достигне възраст до 13 години.

РазпространениеРедактиране

Ареалът на копринарката обхваща тайгата от Северна Скандинавия до залива Хъдсън в Канада. Тя обитава главно северните части на тайгата, но съществуват и големи находища – особено в Централен и Източен Сибир – които се намират в южния край на гористия пояс. Видът гнезди в смесени гори, съставени главно от смърч, често в близост до водни басейни. В Източна Азия предпочита гори от лиственица или сухи брезови гори. Случва се ята от копринарки да се скитат на юг от обичайния си ареал и да се задържат в антропогенни местообитания като паркове, гробища и крайградски райони, използвайки наличните там хранителни ресурси.

В България понякога се наблюдава като зимуваща птица.

ХраненеРедактиране

През есента и зимата менюто на копринарката се състои от плодовете на офиката, хвойната, имела, калината, глога), а също така от ябълки и круши. През гнездовия период тя се храни с насекоми, които лови в полет. За ден копринарката изяжда храна, равняваща се на два пъти теглото ѝ. Големият ѝ черен дроб ѝ помага бързо да разгради алкохола, съдържащ се в презрелите плодове.

РазмножаванеРедактиране

Половото узряване настъпва след една година. Гнезденето е през май – юни. Гнездото е с формата на паничка, изградено от трева, косми, мъх, клонки на иглолистни дървета. Копринарката го строи в горната част на дървета, които се намират най-често на края на гората, близо до водни басейни и други гнездящи двойки. Женската снася 4 до 6 синьо-сиви яйца с черни точки, които мъти в продължение на 13-14 дни. През време на гнезденето мъжкият носи храна от насекоми и горски плодове. Младите се научават на летят след 15-17 дни. Всяка година копринарката си намира нов брачен партньор. Ухажването включва хранене на женската с горски плодове.

МиграцииРедактиране

Видът е местен или частично прелетен. Само популациите, гнездящи в най-северните части на ареала, редовно напускат своите местообитания и презимуват по на юг. При намалено количество на плодовете на офиката, които са главният им източник на храна, други популации също решават на напуснат гнездовия си ареал.

ИзточнициРедактиране

  1. Bombycilla garrulus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 18 януари 2020 г. (на английски)

Външни препраткиРедактиране