Офика

вид растение
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Офика (род).

Офиката (Sorbus aucuparia) е дърво[2], високо около 15 – 16 m, със сива и гладка кора, която при старите дървета се напуква слабо. Кореновата система на офиката е силно развита. Нарича се още Птицеловна брекиня, защото плодовете ѝ са пиршество за много птици.

Офика
Rowan tree 20081002b.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Офика (Sorbus)
вид:Офика (S. aucuparia)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Разпространение
Sorbus aucuparia range.svg
Офика в Общомедия
[ редактиране ]

Анатомия и физиологияРедактиране

Короната е широкояйцевидна до закръглена. Листата са сложни-текоперести, съставени от 9 – 17 лисчета до 6 cm дълги и удължено-елиптични до продълговато-ланцетни по форма. Назъбени, понякога в основата са целокрайни, окосмени отдолу. Отгоре са жълтозелени, отдолу – сивозелени. През есента добиват оранжево-червена багра. Младите листа и пъпките са окосмени. Цветовете са бели, събрани в 10 – 18 cm щитовидни метлици, в кичесто съцветие с петлистна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Цъфти през май в продължение на 10 дни. Плодът е дребен, от 6 до 9 (рядко до 14) милиметра в диаметър, зелен, през есента става оранжево-червен, месест и топчест, с кисело-стипчив вкус.

РазпространениеРедактиране

Разпространена е в Европа до Западна Азия и Сибир. Расте предимно в горските планински местности.

Екологични изискванияРедактиране

Среща се до 1800 м н.в., изисква влажен климат, свежи и плодородни почви и добро осветление. Широко използван в парковете вид за единично, групово или алейно засаждение.

Химически съставРедактиране

Плодовете съдържат: Витамин С, 1-ка каротин, криптоксантин, захари, ябълчена, лимонена и винена киселина, цианинхлорид, дъбилни вещества, етерично масло, янтарна, сорбинова и парасорбинова (отровна!) киселина, пектин, багрило, горчиви вещества.

ИзточнициРедактиране

  1. Sorbus aucuparia (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 юли 2020 г. (на английски)
  2. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 243.