Копринища

крепост в Албания

Копринища или Пронища
Kalaja е Tomorrit
40.7027° с. ш. 20.1092° и. д.
Копринища или Пронища
Местоположение в Албания
Информация
Страна Албания
Терит. единицаБерат
МестоположениеТомор
Основаваненеизв.
Известни обитателиПресиян II
Алусиан
Аарон Български
Ивац
Състояниеруини

Копринища, Пронища[1] или просто Крепостта на планината Томор (на албански: Kalaja е Tomorrit) е населявана от древни времена. Издигала се е над стръмна и висока 50 м скална платформа, като е достъпна само по една тясна пешеходна улица – релефно естествено обособена.[2]

Етимология и описание

редактиране

Йоан Скилица я назовава на византийски език със значение на „предпланина“, „възвишение“, „планински връх“, което много точно отговаря на топографския профил на местото. Описвайки бягството на Ивац, Скилица нарича местото „Врохот“.[3]

Според Скилица резиденцията Пронища имала много хубави дворци с градини и места за удоволствия. В центъра ѝ се издигал висок замък. Имало и църква.[3] В крепостта може да се видят и днес останките от цистерните за вода с капацитет от 100 000 литра.

Акрополът е с периметър от 210 м, а стените му са дебели 1-1.3 m, имайки формата на неправилен трапец. Древният град датира от периода преди византийската епоха. Детайлни археологически разкопки на мястото не са правени.

Крепостта е издигната на изключително правилно и стратегическо място, не само за защита, но и за контрол на първия важен участък от древната Виа Егнация - от морския адриатически бряг - за Константинопол. Източно от крепостта се издига скалната стена на масива на Томор. Гледката повсеместно из околностите от мястото е много впечатляваща и внушителна, и отговаря на въпроса защо тук е дадена последната битка на Първата българска държава.

Това е крепостта, от която Първата българска държава дава финалния акорд и отпор на Византия в лицето на императора ѝ - Василий II Българоубиец. На Успение Богородично (15 август 1018 г.) тук е убит коварно от агенти на Василий Българоубиец войводата Ивац.[3] Често тази крепост се бърка с крепостта над град Берат, като в района на река Осъм има още 8 други крепости.

На скалната платформа има останки от най-различни стени на акропола, както и от други стени, които не принадлежат само на един-единствен период от време. Около крепостта се разиграват редица битки през 1336 г. - по време на завладяването на тези земи от османците. Вероятно крепостта е срината до основи по времето на съпротивата на Скендербег с т.нар. лежка лига.

Източници

редактиране
  1. Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 174
  2. It is above the village of Tomorri i Madh. The castle has been inhabited since the ancient times and rises over a steep and 50 m high rocky platform and can only be reached through a narrow Pedestrian Street. Over the rocky mass one can find the distinct walls of the acropolis, walls which don't belong only to one single period of time. The acropolis has a perimeter of 210 m, its walls are 1-1.3 m and it has the shape of an irregular trapezoid. The ancient wall dates from the pre Byzantine era. This castle was placed a very good strategic location, not only for protection, but in an important passageway from the sea cost to Constantinople as well. The castle dominates the view over all the castles of Berat, including Mbjeshtova, Peshtan, Mbolan, Vojak, Gradishta of Qereshnik and the castle of Vokopola. This castle was writen about in the chronicles during the time of the fall of Bulgarian Empire in 1018, as well as being mentioned during the events of 1336 as the location of a series of important battles. The Castle was used by the Turks during the period of the Turkish rule. In the castle can be found the ruins of an ancient water cistern, which once had a capacity of 100 000 liters of water. Unfortunantly, any serious attempt to study the castle and it's history has been put on hold for a long time. In recent years the place has become very attractive for tourists. Some tour operators organize tours around the area.I.Sollaku Kurti. BERATI, History and Culture // издание на музея Онуфри и Етнографския музей в Берат, 2016, стр. 58 и 59, второ издание. (на английски)
  3. а б в Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 175

Външни препратки

редактиране