Аарон Български

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Аарон.

Аарон или Арон е български пълководец, магистър и дук, трети син на цар Иван Владислав от брака му с царица Мария. Има 5 братя (Прусиян, Алусиан, Климент, Радомир и Траян[1]) и 6 сестри.

Аарон
български пълководец
Роден
10-и век
Починал
11-и век
Семейство
Баща Иван Владислав
Майка Мария

Заедно със своите братя Прусиан и Алусиан участва в последната съпротива срещу завладяването на България от Византия от крепостта в планината Томор (Албания) през 1018 г. Отстоява за кратко българската независимост. Предава се на Василий II[1] и е отведен в Константинопол, където постъпва на византийска служба и прави военна кариера, като става управител на провинция Васпуракан, някогашното Васпураканско царство,[2] анексирано от Византия, а по-късно е назначен и за дук на Едеса. Води византийски войски в няколко решаващи похода срещу селджукските турци, включително и в нощното сражение при Капетра.

Като управител на Васпуракан, възстановява старата арменска столица Ани, център на провинцията, и оставя надпис, който свидетества за извършеното от него: „С волята и милостта на Създателя, благия Бог, аз, магистър Арон, въздигнат от преславните царства, в разцвета на красотата и в годините на своята младост, дойдох на Изток в тази прекрасна крепост Ани, издигнах всичките ѝ стени, укрепих нейните кули от множество камъни върху здрава и дълбоко положена основа. И с голямо количество свои средства и труд докарах изобилна вода вътре в тази крепост за радост и освежаване на жадните. Донесох грамота със златен печат по благоволение на самодържавната багренородна императрица“.[3]

СемействоРедактиране

  • Иван Владислав , баща
  • Мария, майка
  • Теодор Арон, син. Управител на Тарон. убит в битка със селджуките през 1055.
  • Радомир Арон, син.

БележкиРедактиране

  1. а б Ааро̀н. // „Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“. Т. Том 1 (А-БЪЛ). София, БАН, Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-23-4. с. 7. (на български)
  2. Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 15.
  3. Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 15 – 16.