Кореница (община Кривогащани)

(пренасочване от Корейнца)
Вижте пояснителната страница за други значения на Кореница.

Кореница (на македонска литературна норма: Кореница) е село в Северна Македония, община Кривогащани.

Кореница
Кореница
— село —
Бившето училище в селото
Бившето училище в селото
41.3568° с. ш. 21.3255° и. д.
Кореница
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаКривогащани
Географска областПелагония
Надм. височина572 m
Население62 души (2002)
Пощенски код7524
МПС кодPP
Кореница в Общомедия

География

редактиране

Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония на няколко километра източно от град Крушево.

 
Църквата „Свети Никола

В XIX век Кореница е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1859 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кореница (Korénitza) е посочено като село с 20 домакинства и 92 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кореница наброява 105 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кореница е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[4]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Корейнца има 25 български къщи.[5]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кореница има 104 българи екзархисти.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 62 жители македонци.[7]

  1. Црква „Свети Никола“, село Кореница // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 март 2008