Отваря главното меню

Корелата (Nymphicus hollandicus), позната още като нимфа, е най-малкото какаду ендемично за Австралия. Ценени са като домашни любимци по цял свят и са сравнително лесни за развъждане. Втори са по популярност след вълнистите папагали.[5]

Корела
Cockatielmale.jpg
корела
Cockatielfemale.jpg
корела
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Psittaciformes Папагалоподобни
семейство: Cacatuidae Какадута
род: Nymphicus
вид: N. hollandicus Корела
Научно наименование
Уикивидове Nymphicus
Wagler, 1832
Уикивидове Nymphicus hollandicus
Kerr, 1792[2][3][4]
Синоними
  • Psittacus hollandicus Kerr, 1792
  • Leptolophus hollandicus
Разпространение
Bird range cockatiel.png
корела в Общомедия

Корелата принадлежи към подсемейство Calyptorhynchinae (по-известно като тъмни какадута). Корелите в дивата природа се срещат във вътрешната част на Австралия.

Съдържание

КласификацияРедактиране

За пръв път е описан от шотландския натуралист Робърт Кер през 1792 г. като Psittacus hollandicus, Корелата по-късно е отделена в свой вид, Nymphicus, от Йохан Георг Ваглер през 1832 г. Името на вида идва от най-ранните групи европейци, които са видели този папагал в естественото му местообитание; те оприличили птицата на нимфа. (Nymphicus буквално означава „малка нимфа.“) А hollandicus е препратка към Нова Холандия – историческото име на Австралия.

Билогичната връзка дълго време е била тема за диспут; сега те са класифицирани в монотопно подсемейство Nymphicinae, но в миналото погрешно са класифициран сред Platycercinae, дългоопашати малки папагали. Сега този факт е доказан с молекулярен анализ. Митохондриална 12S Рибозомна РНК, данни от ДНК секвенция [6] го поставят сред посдсемейство Calyptorhynchinae (тъмни Какадута).

Днес корелите са класифицирани като член на Какаду, защото споделя всички характерни белези на какадутата. Това са изправеният гребен, жлъчен мехур, пух.

ИзобразяванеРедактиране

 
1927 картина на Brehms Tierleben

Отличителен за корелата е гребенът. Той се изправя вертикално, когато птицата е уплашена или развълнувана, скосен, когато птицата си почива, и прилепнал за главата, когато е много ядосана. Гребенът се държи легнал, но се подава пасивно, когато флиртува или съблазнява. Корелите имат много дълги опашки, достигащи понякога половината дължина на тялото им, което е и голямата разлика между корелите и какадутата. С дължина от 30 до 33 cm корелите са най-малките какадута и единствените дългоопашати какадута. Какадутата достигат от 30 до 60 cm дължина.

„Дивият тип“ корела има основно сиво оперение с подчертани бели ивици по краищата на всяко крило. Лицето на мъжкия е жълто или бяло, докато лицето на женската е основно сиво или светло сиво, като и двата пола имат оранжеви кръгли точки около ушите. Това оранжево е по-силно при мъжките и заглушено при женските. По този начин е възможно визуалното определяне на пола.

Разпространение и хабитатРедактиране

Корелите са нативни за Австралия, където се намират в условия на ариден или полупустинен климат, но винаги около вода. Номади са – местят се, където има вода и храна.[5] Срещат се по двойки и на малки ята.[5] Понякога хиляди кръжат около воден басейн. Според фермерите често унищожават реколтата. Те отсъстват от най-плодородните части на държавата, най-дълбоките Западноавстралийски пустини и Кейп Йорк. Те са единствените какадута, които се размножават в края на първата година.

Мъжки и женски, Куинсленд, Австралия

Продължителност на животаРедактиране

Средната продължителност на живота на корела в плен е 15 – 20 години,[7] понякога се определя и като 10 – 15 години.[8] Има доказателства за корели, живели 30 години, а най-възрастната корела, живяла някога, е била на 36 години.[9] Храната и физическите упражнения са основният фактор за дълъг живот.

Като домашни любимциРедактиране

Корелите обикновено са добри домашни любимци, но няма никаква гаранция, че всички ще бъдат такива. Както и при другите домашни любимци, основно значение за техния характер е важно как са отгледани и как се гледат в момента. Някои са доста общителни и социализирани, а други са срамежливи и стоят в ъгъла на клетката. Ако редовно се занимавате с тях и сте търпеливи, вероятно скоро ще имате питомен домашен любимец.

ГалерияРедактиране

БиблиографияРедактиране

  1. BirdLife International. Nymphicus hollandicus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 25 август 2009. (на английски)
  2. указано в: IOC World Bird List Version 9.1
  3. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  4. указано в: Clements Checklist of Birds of the World
  5. а б в Factsheets:Cockatiel. // Australian Museum. Посетен на 25 август 2009.
  6. Brown, D.M. & Toft, C.A. (1999): Molecular systematics and biogeography of the cockatoos (Psittaciformes: Cacatuidae). Auk 116(1): 141 – 157.
  7. cockatielcottage.net
  8. letstalkbirds.com
  9. Brouwer, K. и др. Longevity records for Psittaciformes in captivity. // International Zoo Yearbook 37 (1). 2000. с. 299 – 316.