Костадин Доганов
Тази статия е за дееца на БРСДП. За политика вижте Константин Доганов.
Костадин Иванов Доганов е виден политически деец на БРСДП (т.с.) родом от град Копривщица, в семейството на Иван и Койка Доганови.[1]
| Костадин Доганов | |
| политически деец на БРСДП (т.с.) | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 септември 1923 г.
|
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Семейство | |
| Майка | Койка Доганова |
Бащата на Костадин работи като финансов чиновник, но почива рано и семейството му се озовава във финансово затруднение, поради което сина се обучава само до IV отделение в копривщенското училище. По тези причини е принуден да търси спасение от мизерията си в големия град и заминава за Пловдив. В града си намира работа като слуга в магазина на богат търговец, където работи като момче за всичко – чисти подовете, подрежда стоките и обслужва клиентите. Първоначално се блъска само срещу храна, а по-късно, след втората година за едното мизерно заплащане. През 1906 г. с помощта на брат му Тодор се записва в V клас в Пловдивска гимназия. В това училище Костадин се запознава със идеите на социализма, като посещава марксически кръжок в града на тепетата.[2]
Костадин Доганов през 1908 г, се премества във Варна, където през 1909 г. завършва гимназия, като е един от пропагандаторите на социалистическите идеи. Макар и да има желание да продължи образованието си, поради трудните времена вместо в София Костадин се завръща в Копривщица. В града продължава революционната си дейност, като името му е свързано с първата работническа стачка в този град, в килимарската работилница на Ованес Бохосян през 1912 г.[3] Стачката е успешна въпреки намесата на местните власти.[2]
Учителства в селата Любен и Голям чардак десетина години, а през 1914 г. Костадин влиза във връзка с Иван Генчев – технически секретар на Димитър Благоев, като има среща с него и Васил Коларов. По тяхно настояване записва право в Софийския университет, но успява да завърши само един семестър и отново започва работа като учител.[2]
Запален привърженик на ВОСР, която го сварва да работи като учител в Гюмюрджина, Доганов става професионален революционер, окръжен агитатор и по-късно член на ПК на БКП (т.с.) във Варна. Там, поради организаторските си качества участва в подготовката на Септемврийското въстание в региона.[2]
Предварително уведомен за предстоящите арести на 12 септември 1923 г. той се укрива в нелегалност, но след предателство на 29 септември е убит от полицията в Морската градина във Варна.[2]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Иван Врачев, Кольо Колев. Съставители. Из дневника на Койка Доганова. Копривщица. Библиотека „Роден край“. София, ОФ, 1980. с. 130 – 131.
- ↑ а б в г д Иван Врачев, Кольо Колев. Съставители. Димитър Пиронков: Костадин Доганов. Копривщица. Библиотека „Роден край“. София, ОФ, 1980. с. 242 – 244.
- ↑ Работилницата е демонтирана през 1998 г.
Външни препратки редактиране
- Кулиш, Симеон. Костадин Доганов (1891 – 1923 г.). Варна, Данграфик, 2021. ISBN 9786197530117.