Гюмюрджина
Гюмюрджина (на гръцки: Κομοτηνή, Комотини, на турски: Gümülcine, Гюмюлджине) е град в Северна Гърция, главен град на дем Гюмюрджина, както и на административната област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Маронийската и Гюмюрджинска епархия на Гръцката православна църква.
Гюмюрджина Κομοτηνή | |
Централна част на Гюмюрджина | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Гюмюрджина |
Географска област | Западна Тракия |
Площ | 385,386 km² |
Надм. височина | 19 m |
Население | 66 919 души (2001) |
Покровител | Петка Римлянка[1] |
Пощенски код | 691 00 |
Телефонен код | 25310 |
Официален сайт | www.komotini.gr |
Гюмюрджина в Общомедия |
География
редактиранеГюмюрджина е разположена на надморска височина от 32 – 38 м в историческата област Западна Тракия, в подножието на родопския рид Гюмюрджински снежник и на около 20 км северно от Бяло море. Най-близките летища на гръцка територия са край Дедеагач (65 км) и край Кавала (80 км). Гюмюрджина се свързва с железопътни и автобусни линии с редица градове в Гърция, а също и с Истанбул. В близост преминава и ползващата се с национално значение северна гръцка автомобилна магистрала „Егнатия Одос“. На около 34 км в югозападна посока е селцето Порто Лагос със своя живописен залив, известен с богатото биоразнообразие и хубави морски плажове.
По данни от преброяването от 2011 г., жителите на града възлизат на 66 919 души, една част от тях включва приблизително 13 000 студенти, учащи и войска. Около половината от населението са гърци, а другата половина са турци и българо-мохамедани, голяма част турцизирани, по-малка част съставляват ромите и арменците. Мнозинството от гръцкото население са потомци на гръцки бежанци от Мала Азия и Източна Тракия, в по-ново време гръцката държава заселва в района и немалко гръцки изселници от страните от бившия СССР.
История
редактиранеАнтичност
редактиранеГоляма част от историята на града е тясно свързана с Виа Егнация, древният главен римски път, който свързвал някогашния Дирахиум с Константинопол. В късния римски и византийски период, градът се нарича Максимианополис. Римският император Теодосий I издига малка крепост на кръстопътя на Виа Егнация с пътя, свързващ Беломорието, през Родопите, с Филипополис. Ранният период от съществуването на селището около крепостта не продължава дълго заради близостта до по-големия и значим градски център Мосинополис на запад, така в края на 12 век мястото е напълно обезлюдено.
Средновековие
редактиранеПрез 1207 г. цар Калоян разрушава Мосинополис и прогонва останалите живи жители, които се настаняват покрай изоставената малка крепост на днешна Гюмюрджина. Йоан VI Кантакузин споменава за пръв път селището под името Кумуцина във връзка с гражданската война във Византия в ранния 14 в.[2]
Български възрожденски борби
редактиранеСпоред „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гюмюрджина (Gumurdjina) има 450 домакинства и 500 българи и 1600 гърци.[3]
Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 година, когато околните български села вече са се освободили от гърцизма и са станали екзархийски и така процесът на погърчване на българските търговци и занаятчии в града спира.[4] Създаването на българска община, училище, църква и архиерейско наместничество става въпреки фанатичния натиск и пречки от страна на гръцкия владика и силогоса в града. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец Димитър Лалата.[5] Архиерейско наместничество в Гюмюрджина се открива в 1894 година, българската църква е осветена в 1903 година.[6]
Български църковно-училищни и революционни дейци | |
---|---|
Име | Бележка |
1. Вълчо Михайлов | от Чадърли |
2. Чавдар Петров | от Каракурджали |
3. Никола Бечев | |
4. Георги Бечев | брат на Никола Бечев |
5. Христо Мурджев | |
6. Милю Авренлиев | |
7. Димитър Знаменов | от Петково |
8. Иван Бакърджията | от Калайджидере |
9. Георги Бакърджиев | от Калайджидере |
10. Ангел Бакърджиев | от Калайджидере, брат на Георги и Иван |
11. Рафаел (Русин) Петков Гъгъмов | от Кушланли, купил място за българска църква[7] |
12. Иван Стаматов | от Ясъюк |
13. Иван Вълчев Карапавлов | |
14. Коста Кирков | |
15. Чавдар Петков | |
16. Никола Панайотов | |
17. Стоян Терзиев | |
18. Никола Дюкмеджиев[8] |
Екзархийски архиерейски наместници | ||
---|---|---|
Име | От | Години |
1. дядо Стоян Димитров | Кушланли | 1894 |
2. отец Иван Попандонов | Воден | 1894 – 1897 |
3. отец Дойчин Запрев | Зарово | 1897 – 1901[9] |
4. архимандрит Харитон | Лозенград | 1901 – 1902 |
5. отец Никола Чипев | 1902 – 1905 | |
6. архимандрит Дионисий | 1905 – 1907 | |
7. отец Иван Костов | Карахадър | 1907 – 1909 |
8. отец Борис Попанастасов | Петково | 1909 – 1911 |
9. отец Иван Витанов | 1911 – 1912[10] |
Съвременност
редактиранеПри избухването на Балканската война 4 души от Гюмюрджина са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
Градът е превзет от българската армия от османска власт на 8 ноември 1912. През Междусъюзническата война в 1913 от 16 август до 6 октомври съществува така наречената Гюмюрджинска република. От 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор преминава към администрацията на „Междусъюзническа Тракия" която на 28 май 1920 г. е предадена на Гърция. Първото гръцко управление е 20 години - до 20 април 1941 г., когато градът и областта повторно са завладени и присъединени към България. По примирието със Съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските военни части и администрация са оттеглени. Предадена е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.
Образование
редактиранеГюмюрджина разполага със задоволителна училищна мрежа, включваща около 20 начални училища, 7 основни училища и 4 гимназии, а също така и Институт за професионално обучение и 2 технически образователни института.
Градът е университетски център от 1973 г., в него е разположен ректоратът и най-много учебни структури на гръцкия Тракийския университет „Демокрит“.
На около 7 километра в посока на град Ксанти има нова и добре уредена полицейска академия.
Спорт
редактиранеГюмюрджина има футболен отбор – Пантракикос, който в сезон 2008 – 2009, 2009 – 2010 се състезава в гръцката първа дивизия. Най-голямото им постижение е 11 място в първа дивизия през сезон 2008 – 2009 г.
Побратимени градове
редактиранеЛичности
редактиране- Родени в Гюмюрджина
- Апостолос Грозос (1892 – 1981), гръцки комунист
- Борис Николов Стамболиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[12]
- Димитър Гаджанов (1874 – ?), български професор по турски език
- Евгени Георгиев Тончев (1919 – 1979), поручик-летец роден на 3 юни 1919 г. Участва във Втората световна война и във въздушната отбрана на София през 1943 – 1944 г., носител на „Орден за храброст“.[13]
- Иван Йорданов Икономов (21 ноември 1917 - ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[14]
- Иван Христов Иванов – Зъбчето (1916 – 1943), комунистически деец, секретар на РК на РМС в София[15]
- Костадин Кръстев Харизанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[16]
- Людмила Младенчева (1920 – 1976), българска писателка
- Ставри Димитров Айдаров – Филип (1921 – 1944), български партизанин[15]
- Стилпон Кириакидис (1887 – 1964), гръцки фолклорист, историк и университетски преподавател
- Стойно Алексиев Стойнов (21 юни 1915 - ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет[17]
- Цветана Цветкова Момчилова (27 юли 1917 - ?), завършила в 1942 година история в Софийския университет[18]
- Янко Христов (1919 – 1994), български политик[19]
- Починали в Гюмюрджина
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ ((en)) Kiel, Machiel. Observations on the History of Northern Greece during the Turkish Rule: Historical and Architectural Description of the Turkish Monuments of Komotini and Serres, their place in the Development of Ottoman Turkish Architecture and their Present Condition // Balkan Studies 12. 1971. с. 417.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 35.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 182.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 183.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 187.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 188.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 198.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 189.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 190.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 84
- ↑ Музей на авиацията Крумово, поручик Евгени Тончев
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 191.
- ↑ а б Списък на убити партизани
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 20
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 204.
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 207.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 447. Посетен на 5 септември 2015.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 104, л. 33
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 405, л. 29