Коце Григориев
Коце[1] или Коста[2] С. Григориев е български общественик и дългогодишен кмет на град Пирот.
Коце Григориев | |
български общественик | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Биография
редактиранеРоден в град Пирот[2] по това време в границите на Османската империя. Григориев е учител и сред първенците на българската пиротска община и я води като кмет до смутните месеци около освобождението на града от османска власт и налагането на последващо сръбско управление. В качеството си на пиротски кмет Григориев и обединените около него пиротчани се опитват да издействат дипломатическа подкрепа Пирот да не бъде предаван трайно на сръбската държава.
Решителни месеци
редактиранеВ условия на нарастващ натиск след сръбското завземане на Пирот кметът Григориев напуска града и заминава за София. Там търси гаранции от временното руско управление, че Пиротско няма да бъде предадено на Сърбия. По време на престоя си в София получава писмо, подписано от стотици жители на Пирот и околните села и носещо печата на българската пиротска община, с молба да ги представлява пред дипломатическите фактори, влияещи върху хода на събитията. В кореспонденция със Симеон Христов кметът на Пирот ракрива, че междувременно сръбската администрация се опитва да го злепостави пред руските власти, като му приписва злоупотреби с общински средства. На свой ред самите Григориев и Христов също са автори на писмо, изпратено до Софийския губернатор, в което двамата укоряват действията на сръбските власти в Пирот и търсят застъпничество.
Цариброд – втори Пирот
редактиранеКлаузите на Берлинския договор от 1878 г. отреждат Пиротско да бъде предадено на Княжество Сърбия. Григориев и други жители на Пирот напускат града, заселвайки се основно в София или Цариброд, съседно на Пирот и тогава все още българско градче също на р. Нишава. Григориев първоначално се установява в Цариброд, а по време на Сръбско-българската война е софийски жител.
Докато е в София през 1879 г. Григориев написва стихотворение[3], в което тъгува заради загубата на Пирот, но още тогава изразява надеждите на заселващите се в Цариброд пиротчани да въздигнат градчето, превърнало се във втори техен дом.
От монографията „Пиротскиятъ окрѫгь и неговото население. Сборникъ за Народни умотворения, наука и книжнина, книга XI София 1894“ на Симеон Христов се разбира, че към 1894 г. Григориев е вече покойник.