Княжество Сърбия
Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882. Начело стои княз. След Берлинския конгрес от 1878 г. Сърбия е независима държава, като дотогава княжеството е номинално васално на османския султан.
Княжество Сърбия Кнежевина Србија | |
1815 – 1882 | |
Княжество Сърбия, 1878 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Белград (1841 – 82) Крагуевац (1818 – 38) Горня Црнуча (1815 – 18) |
Официален език | сръбски |
Религия | православие |
Форма на управление | Княжество |
Династия | Обреновичи |
Княз | |
1815 – 1839 | Милош Обренович (първи) |
1868 – 1882 | Милан IV Обренович (последен) |
История | |
Автономно княжество | 1815 |
Ден на държавността | 15 февруари 1835 |
Независимост | 1878 |
Провъзгласяване за кралство | 1882 |
Площ | |
Общо (1834) | 37 511 km2 |
Население | |
По оценка от 1834 | 702 000 |
Валута | |
| |
Днес част от | Сърбия |
Княжество Сърбия в Общомедия |
Князе и държавни глави
редактиранеКняжеството се управлява от династията Обреновичи (на сръбски: Обреновићи).
- Милош Обренович 1815 – 1839
- Милан Обренович II (1839)
- Михаил III Обренович 1839 – 1842
През 1842 Обреновичи са изпратени в изгнание, а за княз е провъзгласен Александър Караджорджевич. През 1858 Обреновичите са възстановени на сръбския престол.
- Милош Обренович 1858 – 1860 (повторно)
- Михаил III Обренович 1860 – 1868 (повторно)
- Милан IV Обренович 1868 – 1882 а от същата година, след коронясването му в Жича, е и крал на Сърбия, известен като крал Милан I 1882 – 1889.
Галерия
редактиранеВижте също
редактиранеТази статия за историческа област все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.