Крабат
Krabat (на немски: Krabat) е герой от фолклора на лужишките сърби (лужичаните), главен герой от приказки за ученика на магьосника. Няма единна версия за произхода и авторството на легендата за Крабат.
| Крабат | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | герой от фолклора на лужишките сърби |
| Крабат в Общомедия | |
Фолклорни версии редактиране
Лужишка версия редактиране
Във фолклора на лужичаните, живеещи между Елба, Одер и Ниса, Крабат е селянин, попаднал под властта на зъл магьосник, когото побеждава с помощта на магии от собствената му вълшебна книга. За разлика от учителя си, Крабат е добър и помага на селяните с магиите си.
Според други източници[1] Крабат е историческа личност, хърватин по рождение — Йохан Шадовице. Той е войник с чин полковник в армията на саксонския курфюрст Август, който му предоставя имението Грос-Серхен през 1691 г. за заслуги във войната срещу турците.
Немска версия редактиране
В немската версия легендите за Фауст и Крабат са тясно преплетени. Подобно на Фауст, Крабат използва свръхестествени сили не само за своя полза, но и в помощ на хората от народа. С помощта на магия той прави земята по-плодородна, отводнява блата и се бори със засушаванията. Крабат не забравя и за курфюрста Август: често му оказва помощ и не се бои да му посочва грешките.[1]
Съвременни интерпретации редактиране
Легендата за Крабат е вдъхновила множество съвременни писатели. Сред първите автори на XX век, посветили му творби, са лужишкият писател Мерчин Новак-Нехорнски с романа си Миштер Крабат, написан на лужишки език през 1954 г.[2] Романът е издаден в превод на български език (Майстор Крабат) през 1985 г.
Най-голяма известност на Крабат донася творбата на германката Отфрид Пройслер, която през 1971 г. публикува приказната повест „Крабат, или легенди за старата мелница“.[3]
Легендата за Крабат има и четири екранни версии:
- Die schwarze Mühle — филм от ГДР въз осова на повестта на Юрий Брежан.
- Čarodějův učeň — чехословашки филм от 1977 г.
- „Крабат, чиракът на магьосника“.
- Der Siebente Rabe („Седмият гарван“) — анимационен филм от 2011 г. от Йорг Херман.
Източници редактиране
- ↑ а б Наталья Будур, Сказочная энциклопедия, ОЛМА медиа групп, 2005, стр. 678, ISBN 978-5-224-04818-2.
- ↑ Christoph Schmitt. Erzahlkulturen Im Medienwandel. Waxmann Verlag. 392 стр. ISBN 978-3-8309-6564-0
- ↑ Jack Zipes The Sorcerer's Apprentice: An Anthology of Magical Tales. Princeton University Press. 2017. 431 стр. ISBN 978-1-4008-8563-3
Литература редактиране
- Marie-Luise Ehrhardt: Die Krabat-Sage. Quellenkundliche Untersuchung zu Überlieferung und Wirkung eines literarischen Stoffes aus der Lausitz, (= Kultur- und geistesgeschichtliche Ostmitteleuropa-Studien; Band 1), N. G. Elwert Verlag, Marburg 1982, ISBN 3-7708-0715-4.
- Susanne Hose: Erzählen über Krabat. Märchen, Mythos und Magie. Lusatia-Verlag, Bautzen 2013, ISBN 978-3-936758-81-8.
- Kristin Luban (Hrsg.): Krabat: Analysen und Interpretationen, Brandenburgische Technische Universität Cottbus, IKMZ-Universitätsbibliothek, Cottbus 2008. ISBN 978-3-940471-08-6 (PDF; 4,1 MB).
- Paul Nedo: Krabat. Zur Entstehung einer sorbischen Volkserzählung. in: Deutsches Jahrbuch für Volkskunde. Zweiter Band Jahrgang 1956, herausgegeben vom Institut für deutsche Volkskunde an der Deutschen Akademie der Wissenschaften zu Berlin durch Wilhelm Fraenger, Akademie-Verlag, Berlin, Digitalisat bei www.digi-hub.de (Universitätsbibliothek der Humboldt-Universität Berlin).
- Krabat – Aspekte einer sorbischen Sage, Zentrum für Lehrerbildung der Universität Potsdam, Herausgeber Martin Neumann; Das Dokument enthält die Inhalte verschiedener Krabat-Sagen und historische Bezüge. (PDF; 10,9 MB; CC BY-NC-SA 2.0).