Крапа
Крапа (на македонска литературна норма: Крапа) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
|
Крапа Крапа |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ |
|
  Крапа |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Брод |
| Географска област | Долно Поречие |
| Надм. височина | 1276[1] m |
| Население | 69 души (2002) |
| Пощенски код | 6530 |
| Крапа в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото се намира в областта Поречие високо в югозападните склонове на Даутица.
ИсторияРедактиране
В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Крапа административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Крапа (Krapa) е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза с 48 домакинства и 233 жители българи и втори път като част от Кичевска каза с 37 домакинства и 145 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крапа е населявано от 600 жители, всички българи.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Крапа има 82 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крапа има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Крапа като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 69 жители македонци.[7]
В селото има манастирска църква „Успение Богородично“ („Света Богородица“), изградена на мястото на стара църква в 1960 година и осветена на 24 юли 1977 година от епископ Горазд Тивериополски, администратор на Охридско-Битолската епархия.[8] Главната селска църква е „Свети Никола“. Църквата в селото е „Възнесение Христово“ („Свети Спас“).[9]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Крапа
Данил Стоянов, сръбски войвода в 1911 година- Тасе Конев, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година
- Тренко Руянов Крапянин, сърбомански войвода, ренегат от ВМОК и ВМОРО
- Починали в Крапа
Андрей Маджарчето (? – 1905), четник при Панчо Константинов през 1905 година[10]- Васил Димитров Говедаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
- Георги Ацев (1884 – 1906), български революционер
- Колю Комитката, (? – 1905), четник при Панчо Константинов през 1905 година[12]
БележкиРедактиране
- ↑ www.fallingrain.com
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75 и 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Црква „Пресвета Богородица“, село Крапа. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Крапа. // Old Prilep. Посетен на 5 март 2018. Архив на оригинала от 2018-03-05 в Wayback Machine.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 9.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 12
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
