Крапа (на македонска литературна норма: Крапа) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Крапа
Крапа
— село —
Църквата „Свети Никола“
Църквата „Свети Никола“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5522° с. ш. 21.31° и. д.
Крапа
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 1276[1] m
Население 69 души (2002)
Пощенски код 6530
Крапа в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Поречие високо в югозападните склонове на Даутица.

ИсторияРедактиране

 
Панорама на селото

В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Крапа административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Крапа (Krapa) е посочено два пъти - веднъж като част от Прилепска каза с 48 домакинства и 233 жители българи и втори път като част от Кичевска каза с 37 домакинства и 145 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крапа е населявано от 600 жители, всички българи.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Крапа има 82 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крапа има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Крапа като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 69 жители македонци.[7]

В селото има манастирска църква „Успение Богородично“ („Света Богородица“), изградена на мястото на стара църква в 1960 година и осветена на 24 юли 1977 година от епископ Горазд Тивериополски, администратор на Охридско-Битолската епархия.[8] Главната селска църква е „Свети Никола“. Църквата в селото е „Възнесение Христово“ („Свети Спас“).[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Крапа
Починали в Крапа
  •   Андрей Маджарчето (? – 1905), четник при Панчо Константинов през 1905 година[10]
  •   Васил Димитров Говедаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
  •   Георги Ацев (1884 – 1906), български революционер
  •   Колю Комитката, (? – 1905), четник при Панчо Константинов през 1905 година[12]

БележкиРедактиране

  1. www.fallingrain.com
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75 и 92-93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. Црква „Пресвета Богородица“, село Крапа. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine.
  9. Црква „Свети Никола“, село Крапа. // Old Prilep. Посетен на 5 март 2018. Архив на оригинала от 2018-03-05 в Wayback Machine.
  10. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 9.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 12
  12. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.