Кратер (диадох)

(пренасочване от Кратер (генерал))

Кратер (на старогръцки: Κρατερός) е македонски пълководец на Александър Велики и диадох. Той се бие след неговата смърт 323 г. пр. Хр. в Диадохските войни против регента на царството Пердика.

Кратер
Alexander craterus.jpg
Роден
Починал
Семейство
Майка Фила
Съпруга Фила
Деца Кратер от Коринт
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Кратер.

Лов на лъвове на двама, вероятно Александър и Кратер (мозайка от Пела)

Кратер е син на македонския благородник Александър от Орестида и Аристопатра. Той придружава с брат си, адмирал Амфотер, македонския цар Александър III, който по-късно римляните наричат Велики, от самото начало през 334 г. пр. Хр. в неговия отмъстителен поход в Азия против Персийската имерия.

Първо той ръководи отряд от pezhetairoi в битката при Граник през май 334 г. пр. Хр., в битката при Иса той вече предвожда цялата инфантерия на лявото крило на македоните, с което той се издига до най-близкостоящ войник на пълководеца Парменион.

През 324 г. пр. Хр. той е оженен на масовата сватба в Суза в Персия за персийската принцеса Амастрида.

След бунта на войската в Опис през 324 г. пр. Хр. Алексанър нарежда на Кратер да заведе ветераните обратно в Македония и там да смени Антипатър като стратег на Европа. По пътя за там той получава в Киликия през 323 г. пр. Хр. новината за смъртта на царя.

Той получава позицията „пазител на царските работи“.

В Македония Кратер допринася през 322 г. пр. Хр. за победата на Антипатър в битката при Кранон против гърците в Ламийската война. Той се жени през 322/321 г. пр. Хр. за Фила, най-възрастната дъщеря на Антипатър, за което той се разделя с Амастрида.

Кратер и Антипатър маршируват с войските си през цяла Мала Азия. Кратер пада убит в битката при Хелеспонт през пролетта 320 г. пр. Хр. против Евмен от Кардия. Евмен го погребва тържествено. Жена му се омъжва 320 г. пр. Хр. за цар Деметрий I Полиоркет († 283 г. пр. Хр.).

Кратер има от Фила един син със същото име, който служи на Антигонидите.

ЛитератураРедактиране

  • Kai Brodersen, Bernhard Zimmermann, Personen der Antike, J. B. Metzler, Stuttgart, 2004, ISBN 3-476-02023-1, S. 119
  • Jahrbuch des Deutschen Archäologischen Instituts, 88 (Walter de Gruyter, 1974)

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране