Криле на желанието

Криле на желанието, оригинално заглавие: Der himmel uber Berlin – Небето над Берлин, е романтична драма от 1987 г. на режисьора Вим Вендерс с участието на Бруно Ганц, Солвейг Домартен, Ото Зандер, Питър Фолк като себе си, Курт Бойс, Чък Ортега, със специалното участие на Ник Кейв като себе си. Филмът е спечелил десетки международни награди, вкл. за най-добра режисура от Фестивала в Кан.

Криле на желанието
Der Himmel über Berlin
Режисьори	Вим Вендерс
Продуценти	Вим Вендерс Анатол Дауман
Сценаристи	Петер Хандке Вим Вендерс Рихард Райтингер
В ролите	Бруно Ганц Солвейг Домартен Ото Сандер Питър Фолк
Музика	Юрген Книпер
Оператор	Анри Алекан
Монтаж	Петер Пржигода
Филмово студио	Road Movies Filmproduktion Argos Films Westdeutscher Rundfunk (WDR)
Премиера	17 май 1987 (Кан) 29 октомври 1987 (ФРГ) 29 април 1988 (САЩ) (Кан)
Времетраене	127 миути
Страна	ФРГ Франция
Език	испански немски английски френски турски иврит японски
Бюджет	DM 5 000 000
Приходи	$ 3 200 000
Външни препратки
Официален сайт
IMDb Allmovie
Криле на желанието в Общомедия

Критиката и зрителите сравняват Криле на желанието с четенето на хубава книга. Намират го за еднакво убедителен и като документален филм за живота в модерен Берлин, и като приказка за ангели. Героите и сцените са благодатни за метафорична интерпретация. Екзистенциалните въпроси, които сценаристите (Петер Хандке и Вим Вендерс) задават, водят чрез сюжета всеки зрител до индивидуални отговори и тълкувания, затова и много от отзивите започват с това колко трудно е да се пише за Криле на желанието.

Още в началото се загатва, че двама от главните герои – Дамиел и Касиел са ангели по-скоро в преносния, отколкото в буквалния смисъл. За да не остава съмнение, в края на филма авторите добавят послепис: „Посвещава се на всички бивши ангели, но особено на Ясуджиро Озу, Франсоа Трюфо и Андрей Тарковски.

Сюжет

Дамиел (Бруно Ганц) и Касиел (Ото Сандер) са ангели. Те наблюдават отвисоко Берлин и неговите жители, „чуват“ какво мислят хората, водят си записки за различни случки от реалността и ги съхраняват като свидетелства за човешката духовност. Могат да влизат незабелязани навсякъде, да слушат и да виждат всичко, а сред най-предпочитаните от тях места са библиотеките. Те разбират дълбините на човешката природа, но не знаят какво означава животът за хората, какво е чувството да си смъртен. Липсва им опит. Да ти е студено или да ти е топло, цветовете, вкусовете, ароматите, материалната същност на нещата са напълно чужди за ангелите. За тях всичко е в черно и бяло, и докато светът се представя през техните очи, филмът също е черно-бял.

Марион (Солвейг Домартен) е циркова актриса, която изпълнява сложен номер на трапец. Всяка вечер тя полита под съпровода на драматична музика, облечена в бяло и с бутафорни ангелски крила, които всъщност са направени от кокоши пера. Личният ѝ живот е низ от разочарования, младостта ѝ отминава, навън е есен, тя е сама. Циркът е фалирал, това е последният му сезон. Марион ще се качи на трапеца и ще полети над публиката с красивото си и опасно изпълнение под прожекторите за последен път. Дамиел е привлечен от ролята ѝ в цирка и започва да я следва навсякъде. В една от сцените – в дома ѝ, той вижда голото ѝ тяло и чува мислите ѝ. Марион копнее да обича и филмът става цветен. Ангелът се влюбва.

Той решава да пожертва вечния си живот в името на това да се превърне в човек от плът и кръв, да изживее любовта си в тялото на смъртен и да познае простите човешки удоволствия като това да разтриеш длани, когато ти е студено, да почувстваш капките дъжд, да отпиеш глътка кафе, да усещаш вкусове и аромати.

Марион олицетворява стремежа за възвисяване чрез изкуството, съпроводен със страха от падане (в реалността), докато „падналият ангел“ Дамиел – копнежът за пълнокръвен земен живот и приземяване. Във филма желанието на ангела да падне не се тълкува библейски – то не се случва като при Луцифер чрез отричане от Бог, а е мотивирано от необходимостта от човешка топлина, от любопитство, съчувствие и солидарност с човешкия живот.

В ролите

Актьор	Роля
Бруно Ганц	Дамиел
Ото Сандер	Касиел
Солвейг Домартен	Марион
Курт Буа	Гомер
Питър Фолк	Питър Фолк
Ханс Мартин Стир	Умиращият човек
Елмар Вилмс	Печалният човек в метрото
Зигурд Рахман	Самоубийца
Беатрис Мановски	Проститутка
Тиери Нуар	Художник на Берлинската стеа

Награди и номинации

Филмът Криле на желанието печели множество престижни награди , сред които:

• Наградата за най-добра режисура на Филмовия фестивал в Кан през 1987 г. и номинация за „Златна палма“;
• Номинация „Сезар“ за най-добър чуждоезичен филм от Френските филмови награди (1988);
• Номинация за най-добър неанглоезичен филм от Филмовите награди на БАФТА (1989);
• Наградите за режисура на Вим Вендерс и поддържаща роля на Кърт Бойс от Европейските филмови награди (1988);
• Наградата за най-добър режисьор на Вим Вендерс от Баварските филмови награди (1988);
• Най-добър игрален филм и изключително постижение в операторската работа на Анри Алекан от Германските филмови награди (1988);
• Наградата на публиката за най-добър игрален филм от Международния филмов фестивал в Сан Паоло, Бразилия (1988);
• Наградата за най-добър чуждестранен филм от Френския синдикат на филмовите критици (1988);
• Най-добър чуждестранен филм на Вим Вендерс и операторска работа на Анри Алекан от Лосанджелиската асоциация на филмовите критици (1988)
• Наградата за операторска работа на Анри Алекан от Американското национално общество на филмовите критици (1989);
• Наградата за най-добър опертор на Анри Алекан от Нюйоркския кръг на филмовите критици (1988).

Външни препратки

• „Криле на желанието“ в Internet Movie Database
• „Криле на желанието“ в Allmovie
• „Криле на желанието“ в Rotten Tomatoes