Андрей Тарковски

руски режисьор

Андрей Арсениевич Тарковски (на руски: Андрей Арсеньевич Тарковский) е един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино. [1]

Андрей Тарковски
Андре́й Арсе́ньевич Тарко́вский
руски режисьор
Роден
Завражие, СССР
Починал
ПогребанРуско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция
Религияправославие
Учил вНационален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Режисура
Активностот 1958 г. до 1986 г.
Значими филмиИваново детство (1962)
Андрей Рубльов (1969)
Соларис (1972)
Огледало (1975)
Сталкер (1979)
Носталгия (1983)
Жертвоприношение (1986)
Награди на БАФТАносител (1988)
Семейство
БащаАрсений Тарковски
СъпругаИрма Рауш (април 1957 – юни 1970)
Лариса Тарковска (1970 – 29 декември 1986)
Уебсайт
Андрей Тарковски в Общомедия

В творчеството на Тарковски се долавят мистични нюанси. Критиците го причисляват към гениалните творци на 7-мото изкуство наравно с Ингмар Бергман, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.

Биография Редактиране

Андрей Тарковски е роден в село Завраже (Завражье), Юревецки район, Ивановска промишлена област (днес в Кадийски район, Костромска област). Негов баща е известният поет Арсений Тарковски. Майка му Мария Вишнякова е завършила Литературния институт в Москва. Занимава се с литературна дейност, но сама унищожава стиховете и прозата, смятайки ги за лишени от художествена стойност.

През 1937 г. Арсений Тарковски напуска семейството. Събитието оставя травма в душата на момчето. Мария Вишнякова отглежда Андрей и сестра му с помощта на майка си. По време на Втората световна война се местят в гр. Юревец, а през 1943 г. – в Москва. Майката издържа семейството, работейки като коректор в печатница. Андрей Тарковски е записан в училище № 554, където е съученик с поета Андрей Вознесенски. Изучава изобразително изкуство и посещава курс по роял. През ноември 1943 г. се разболява от туберкулоза и прекарва близо половин година в болница.

През 1951 г. Тарковски завършва художественото училище „1905 година“ (наименувано на Руската революция от 1905 г.) и постъпва в Московския институт по ориенталистика, където изучава арабски език. Скоро след това се премества във Всерусийския научноизследователски институт (ВНИИ) по цветни метали. През 1953 г. заминава в състава на научна експедиция в Турухански район на Красноярския край, Сибир. В тайгата остава близо година. Там преосмисля бъдещето си и решава да следва режисура.

В 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГКИ), където следва режисура в класа на Михаил Ром. Жени се за състудентката си Ирма Рауш (1957 г.) Сближава се с Андрей Кончаловски и заедно работят по проекти за сценарии и късометражни филми. Върху общите им идеи влияние оказва творчеството на Акира Куросава, Луис Бунюел, Ингмар Бергман. Кончаловски става съсценарист на дипломната работа на Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961 г.).

 
Паметник на Тарковски на входа на Държавния университет за кинематография „С. А. Герасимов“ в Москва

Когато през 1962 г. режисьорът Едуард Абалов не се справя със снимките на „Иваново детство“, задачата е поверена на Андрей Тарковски. Качествата на филма са високо оценени на кинофестивала във Венеция, където той печели „Златен лъв“ и става популярен.

През 1966 г. Тарковски снима втория си пълнометражен филм „Андрей Рубльов“, по сценарий, написан съвместно с Кончаловски. Филмът не допада на политическата върхушка в СССР и не излиза по кината в страната. „Совекспортфилм“ го продава заедно с други филми на френския киноразпространител Алекс Москович, чрез когото лентата попада на Кинофестивала в Кан. „Андрей Рубльов“ участва в извънконкурсната програма и получава наградата ФИПРЕСИ. В СССР е показан едва през 1971 г. Ръководството на страната (на власт по това време е Леонид Брежнев) гледа подозрително на Тарковски и отхвърля проекта му за следващ филм.

След като става известна връзката на Андрей Тарковски с Лариса Егоркина (помощник-режисьор на „Андрей Рубльов“), той напуска семейството си. Рядко вижда сина си Арсений (наречен на дядо си), а характерът му става все по-затворен, за което причина са и постоянните откази на предлаганите от него сценарии. През 1970 г. се развежда с Ирма Рауш и се жени за Лариса. Същата година започва снимките на фантастичния филм „Соларис“ (по романа на Станислав Лем), по чийто сценарий работи с Фридрих Горенщайн още от 1968 г. Филмът е завършен през 1972 г. и е показан в Кан, където печели наградата на журито. Тарковски присъства лично на премиерата.

 
Гробът на Тарковски

В 1974 г. на бял свят се появява дълго протаканият автобиографичен филм „Огледало“. На следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис Стругацки по сценария на „Сталкер“ (филмът е фантастика - сталкерът е безкористен водач, съпровождащ хора до магическо място, където желанията им могат се изпълнят независимо от естеството им). Филмът е завършен през 1979 г. а на следващата година Тарковски печели награди на фестивалите в Кан и Таормина („Давид на Донатело“).

След снимките на „Носталгия“ (1980 – 1984 г.) в Италия, решава да остане в Европейския съюз, надявайки се на повече творческа свобода. На 10 юни на пресконференция в Милано той обявява публично намерението си, което е оценено от съветските власти, като предателство.

На следващата 1985 г. режисьорът започва работа по последния си филм, „Жертвоприношение“. В Кан филмът печели наградата на журито.

В края на 1985 г. Тарковски разбира, че е болен от рак на белите дробове. От януари 1986 г. се лекува в Париж. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР идват Арсений Тарковски и Ана Егоркина (тъща на Андрей). Умира на 29 декември от рак на белия дроб.[2] На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище „Сен Женевиев де Боа“, край Париж.

От 6 до 13 юли 2007 г. в родния град на големия режисьор се провежда първото издание на международния кинофестивал, носещ името на филма му от 1975 г., „Огледало“.

Филмография Редактиране

година име на български име на руски бележки
1956 Убийци Убийцы учебен късометражен филм по разказа на Ърнест Хемингуей
1957 Днес уволнение няма да има Сегодня увольнения не будет учебен късометражен филм
1958 Концентрат учебен късометражен филм, не е запазен
1961 Валяк и цигулка Каток и скрипка късометражен, дипломна работа
1962 Иваново детство Иваново детство игрален филм
1969 Андрей Рубльов Андрей Рублёв игрален, в две части
1972 Соларис Солярис игрален, в две части
1975 Огледало Зеркало игрален филм
1979 Сталкер Ста́лкер игрален, в две части
1982 Време за пътешествие Время путешествия документален
1983 Носталгия Ностальгия игрален филм
1986 Жертвоприношение Жертвоприношение игрален филм, други названия: Offret, The Sacrifice

Театрални постановки Редактиране

Източници Редактиране

Външни препратки Редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тарковский, Андрей Арсеньевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​