Кръстополе (лагер)
„Кръстополе“ или „Еникьой“ е български концентрационен лагер в Ксантийско. Имената на лагера, с които е познат, са всъщност българското и турското име на селото, край което той се намира – Кръстополе или Еникьой.
| Кръстополе | |
| Местоположение | Кръстополе, България |
|---|---|
| Откриване | 1 септември 1941 г. |
| Закриване | 1944 г. |
Създаден е на 1 септември 1941 г. с постановление на Министерския съвет на Царство България като Селище на Държавна сигурност № 2. Това е най-големият български лагер от онзи период, като през пролетта на 1943 година там са затворени 1467 души.[1]
В лагера са изпращани дейци на БКП и други противници на политиката на правителството на Богдан Филов, както и лица от еврейски произход[2]. Според „Кратка българска енциклопедия“ от 1966 г. концлагеристите са поставени при крайно тежки условия на живот.[3] В том трети на „Енциклопедия България“ (1982 г.) се посочва, че интернираните в лагера организират и провеждат политико-просветна работа.[4]
Затворниците в лагера са разделени на групи по професионален признак, които работят в дърводелска и механично-техническа работилница, шивална, обущарна, зидарско-бояджийска, каменарска и други групи. Лагерът има зеленчукова градина от 60 декара, продукцията от която е използвана за храна на лагеристите, лазарет с 10 лекари и зъболекарски кабинет. Според някои източници за историята на лагера в него няма починали затворници.[1] Според други в лагера, поради особено тежките условия, е починал Стефан Миленков, секретар на Областния комитет на РМС Благоевград.[5]
Бележки редактиране
- ↑ а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 395 – 396.
- ↑ Архивни снимки
- ↑ Кратка Българска Енциклопедия, София, 1966, стр. 181.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 630.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 206.