Кръстьо Пишурка
Тази статия е за учителя. За селото вижте Пишурка.
Кръстьо Стоянов Пишурка[1] е български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител.
| Кръстьо Пишурка | |
| български народен будител | |
 Паметник в Лом от 1933 г. | |
| Роден | Кръстьо Стоянов Пишурка
1823 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил във | Велика народна школа |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Семейство | |
| Баща | Стоян Пишурка |
| Съпруга | Ангелина Пишуркова |
| Деца | Виктория Пишуркова |
Биография
редактиранеРоден е във Враца през 1823 г. Получава добро образование и учителства в Лом. На 12 декември 1856 г. организира там второто театрално представление в България, (Сава Доброплодни в Шумен поставя първото 5 месеца по-рано) с постановката на преведената от него пиеса „Многострадална Геновева“[2]. Другата пиеса „Велизарий“, която подготвя, става причина да бъде арестуван от турските власти.
Освен тези 2 пиеси Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език. Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги, но „талантът му е съвсем скромен, стихотворенията са лишени от качества и са сред типичните стихоплетски изяви на просветителския (даскалски) тип поезия“.[3]
Библиография
редактиране- Лично творчество
- 1864 – „Сбор от български песни“
- 1871 – „Куткудячка или разни морални стихове и приказки“
- Преводи
- 1857 – „Аделаида, алпийската пастирка“, Мармонтал
- 1869 – „Опелото на Исуса Христа“ (богослужебен текст)
- 1870 – „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ (пиеса)
- 1870 – „Момина китка или книга за секого“, Мари Льопренс дьо Бомон (превод от френски език)
- 1872 – „Рахилин плач“, К. Маринкович (превод от сръбски език)
Бележки
редактиране↑ Това изписване на името се среща в „Енциклопедия България“ и „Кратка българска енциклопедия“ – издания на Издателството на БАН. В други източници името се среща като Кръстю („Енциклопедия на българската възрожденска литература“)
Източници
редактиране- ↑ „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, 1967
- ↑ „Енциклопедия на българската възрожденска литература“, издание на „Абагар“, Велико Търново, 1996, ISBN 954-427-251-8