Кръстьо Пишурка

Тази статия е за учителя. За селото вижте Пишурка.

---

Кръстьо Стоянов Пишурка е български учител, театрален деец, преводач, поет и народен будител.

Кръстьо Пишурка
български народен будител
Паметник в Лом от 1933 г.
Роден	Кръстьо Стоянов Пишурка 1823 г. Враца, Османска империя
Починал	6 януари 1875 г. Лом, Османска империя
Учил във	Велика народна школа
Литература
Жанрове	стихотворение
Семейство
Баща	Стоян Пишурка
Съпруга	Ангелина Пишуркова
Деца	Виктория Пишуркова

Биография

Роден е във Враца през 1823 г. Получава добро образование и учителства в Лом.

Владеел е няколко езика и е притежавал огромна библиотека. Свирил е на цигулка, китара, тамбура, флейта и е пеел добре. Обичал е да пише стихове, приказки, диалози, правил е опити да пише драми.

На 12 декември 1856 г. организира там второто театрално представление в България, (Сава Доброплодни в Шумен поставя първото 5 месеца по-рано) с постановката на преведената от него пиеса „Многострадална Геновева“. Другата пиеса която подготвя заедно с Ангелаки Иванчов - „Велизарий“ става причина да бъде арестуван от турските власти.

Според някои изследователи представлението на на Кръстьо Пишурка е първото в България, като за него има исторически факт - публикация в "Цариградски вестник" от 23 февруари 1857 г., докато за представлението на Сава Доброплодни няма запазени исторически факти освен мемоарите на самия Доброплодни.

Освен тези 2 пиеси Кръстьо Пишурка превежда редица творби от сръбски език. Автор е и на лична поезия, която публикува в периодичния печат и като самостоятелни книги, но „талантът му е съвсем скромен, стихотворенията са лишени от качества и са сред типичните стихоплетски изяви на просветителския (даскалски) тип поезия“.

Библиография

Лично творчество

• 1864 – „Сбор от български песни“
• 1871 – „Куткудячка или разни морални стихове и приказки“

Преводи

• 1857 – „Аделаида, алпийската пастирка“, Мармонтал
• 1869 – „Опелото на Исуса Христа“ (богослужебен текст)
• 1870 – „Изпаднал търговец или смъртна жертва“ (пиеса)
• 1870 – „Момина китка или книга за секого“, Мари Льопренс дьо Бомон (превод от френски език)
• 1872 – „Рахилин плач“, К. Маринкович (превод от сръбски език)

Бележки

↑ Това изписване на името се среща в „Енциклопедия България“ и „Кратка българска енциклопедия“ – издания на Издателството на БАН. В други източници името се среща като Кръстю („Енциклопедия на българската възрожденска литература“)