Сава Доброплодни

български просветен деец

Сава Хаджиилиев – Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.

Сава Доброплодни
български книжовник, театрален деец, общественик и учител
Роден
Починал
19 април 1894 г. (73 г.)
Учил въвВелика народна школа
Семейство
МайкаХаджи Трендафила
СъпругаМария Доброплодна
ДецаПреслав Доброплодни
Паметник в Силистра

Биография редактиране

Сава Доброплодни е роден на 3 декември 1820 г. в гр. Сливен, Османска империя. Получава своето образованието във Великата народна школа в Цариград, Куручешме. В гръцки учебни заведения се подготвят много образовани българи от онзи период, което до голяма степен е в унисон с елинофилството, характерно за началните етапи на българското учебно дело и народна просвета. Именно Доброплодни обаче, наред с други образовани българи, е сред онези, които оформят облика на българската култура и просвета, в която националното е на предна позиция в противовес на гръцкото влияние.

Сава Доброплодни учителства в Котел и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни учебни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от онзи период. Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Има голямо влияние върху тях и развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство.

Доброплодни се запознава с театъра в Сремски Карловци. На 15 август 1856 г. осъществява представянето на първата драматургична творба в България – побългарената комедия (по гръцкия писател Милтиадис Хурмузис) „Михал Мишкоед“, с която поставя началото на българския театър. Сава Доброплодни превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия, която по-късно е развита от неговите последователи и ученици.

Според Антон Борлаков, в края на османския период Сава Доброплодни допринася за културата и образованието в Добруджа.[1] На 23 октомври 1878 г. варненският губернатор камерюнкер Баумгартен го назначва за председател на Окръжния управителен съвет на града.[2]

Привлечен от Българската екзархия, заминава за Прилеп, тогава в Османската империя. Сава Добриплодни е сред първите учители в новооснованото Прилепско българско духовно училище след откриването му в учебната 1884/1885 година. Семинарията в Прилеп просъществува само една година, тъй като е затворена след клевети и протести от Цариградската патриаршия, заради което семинарията е преместена в Одрин, а след това в Цариград.[3]

Умира на 19 април 1894 г. в София, Княжество България.

Семейство редактиране

В спомените си за семейството (хаджи Илия и хаджи Трандафила от Сливен) пише, че баща му хаджи Илия, чийто брат бил поп Никифор, е роден през 1780 г. Майка му хаджи Трандафила е родена през 1785 г. Сава има братя хаджи Никола, Хараламби, Христаки и сестра Мария.

Баща му, Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора и става учител по гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика. Майка му, хаджи Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол, е получила манастирско образование и също е учителка. През 1805 г. откриват в дома си килийно училище.

Хаджи Илия Славов бил, освен наставник, също възпитател и добър певец. Бил ръкоположен от сливенския митрополит за пръв певец (протопсалт) и проповедник. Наложило му се да отстъпи пред хаджи Юрдан Селиминский (учил се в Атина на по-систематично преподаване и подигравал се на светогорските поучения и постите, имал ученици и от Шумен – хаджи-Савовите синове), който не одобрявал речите му. Поради тази причина хаджи Илия станал учител.

Съчинения редактиране

Игиономия, сиреч правили за да си вардим здравето. Цариград, 1846.

Вижте също редактиране

Бележки редактиране