Сава Доброплодни
Сава Хаджиилиев – Доброплодни е сред видните български просветни и културни дейци, които оформят началните прояви на Българското национално възраждане.
| Сава Доброплодни | |
|---|---|
| български книжовник, театрален деец, общественик и учител | |
 | |
| Роден |
3 декември 1820 г. (стар стил)
|
| Починал | |
| Учил във | Велика народна школа |
| Семейство | |
| Майка | Хаджи Трендафила |
| Съпруга | Мария Доброплодна |
| Деца | Преслав Доброплодни |
Биография редактиране
Сава Доброплодни е роден на 3 декември 1820 г. в гр. Сливен, Османска империя. Получава своето образованието във Великата народна школа в Цариград, Куручешме. В гръцки учебни заведения се подготвят много образовани българи от онзи период, което до голяма степен е в унисон с елинофилството, характерно за началните етапи на българското учебно дело и народна просвета. Именно Доброплодни обаче, наред с други образовани българи, е сред онези, които оформят облика на българската култура и просвета, в която националното е на предна позиция в противовес на гръцкото влияние.
Сава Доброплодни учителства в Котел и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни учебни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от онзи период. Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Има голямо влияние върху тях и развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство.
Доброплодни се запознава с театъра в Сремски Карловци. На 15 август 1856 г. осъществява представянето на първата драматургична творба в България – побългарената комедия (по гръцкия писател Милтиадис Хурмузис) „Михал Мишкоед“, с която поставя началото на българския театър. Сава Доброплодни превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия, която по-късно е развита от неговите последователи и ученици.
Според Антон Борлаков, в края на османския период Сава Доброплодни допринася за културата и образованието в Добруджа.[1] На 23 октомври 1878 г. варненският губернатор камерюнкер Баумгартен го назначва за председател на Окръжния управителен съвет на града.[2]
Привлечен от Българската екзархия, заминава за Прилеп, тогава в Османската империя. Сава Добриплодни е сред първите учители в новооснованото Прилепско българско духовно училище след откриването му в учебната 1884/1885 година. Семинарията в Прилеп просъществува само една година, тъй като е затворена след клевети и протести от Цариградската патриаршия, заради което семинарията е преместена в Одрин, а след това в Цариград.[3]
Умира на 19 април 1894 г. в София, Княжество България.
Семейство редактиране
В спомените си за семейството (хаджи Илия и хаджи Трандафила от Сливен) пише, че баща му хаджи Илия, чийто брат бил поп Никифор, е роден през 1780 г. Майка му хаджи Трандафила е родена през 1785 г. Сава има братя хаджи Никола, Хараламби, Христаки и сестра Мария.
Баща му, Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора и става учител по гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика. Майка му, хаджи Трендафила, дъщеря на търговеца Христо от Ямбол, е получила манастирско образование и също е учителка. През 1805 г. откриват в дома си килийно училище.
Хаджи Илия Славов бил, освен наставник, също възпитател и добър певец. Бил ръкоположен от сливенския митрополит за пръв певец (протопсалт) и проповедник. Наложило му се да отстъпи пред хаджи Юрдан Селиминский (учил се в Атина на по-систематично преподаване и подигравал се на светогорските поучения и постите, имал ученици и от Шумен – хаджи-Савовите синове), който не одобрявал речите му. Поради тази причина хаджи Илия станал учител.
Съчинения редактиране
Игиономия, сиреч правили за да си вардим здравето. Цариград, 1846.
Вижте също редактиране
- САВА ДОБРОПЛОДНИ, регионална библиотека Варна
- САВА ДОБРОПЛОДНИ, регионална библиотека Сливен
- снимка на Сава Доброплодни
- Добрева, В. Българската възрожденска комедия. София. УИ „Св. Климент Охридски“, 2011
Бележки редактиране
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 1, 27 юни 1917, стр.2
- ↑ Варненски кореняк - дигитално копие / 01/12/1927, No. 8, стр.2
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 124.