Куршум с кух връх е експандиращ проектил, който има вдлъбнатина или кухина във върха си, който да предизвика разширяване при навлизане в обекта, за да се намали проникването и засегне повече тъкан, докато преминава през целта.

Напречното сечение на патрон с кух връх.
Пропорциите на картинката са за .22 LR (long rifle) познат като 22-ри калибър или „5,6 мм за флоберка“
.357 Магнум патрони. Вляво: полуоблечен с мек връх. Вдясно: облечен с експанзивна кухина

Куршумът с кух връх след сблъсък с жива тъкан вследствие на експанзивната кухина на върха увеличава диаметъра си веднага след проникване в целта, като по този начин увеличава увреждането на тъканите и шока или загубата на кръв, както и остава в раневия канал, като по този начин прехвърля цялата кинетична енергия върху целта (докато част от енергията ще остане в куршума, ако той е преминал през нея). И двете цели са за да се увеличи възпиращия ефект

Механизъм на действие

редактиране
 
6,5×55 mm Шведски, преди и след разширяването. Дългата база и по-малък диаметър показват, че това е куршум, предназначен за дълбоко проникване в по-голям дивеч. Куршумът от снимката е преминал през повече от половината лос, преди да спре.

Разширение

редактиране

Когато куршум с кух връх удари целта, налягането създавано в кухината от живата тъкан, която има приблизителна плътност на вода, кара материала (обикновено олово) около вътрешния край да се разширява, увеличавайки аксиалния диаметър на куршума. Този процес обикновено се нарича mushrooming (от английски: mushroom – „гъба“), заради заоблената форма в горната част на куршума, приличаща на гъба, която се получава след достигането на целта.

Колкото е по-голяма площта на предната повърхност на един кух куршум, толкова повече се ограничава дълбочината на проникване в целта и се увеличават нанасяните щети на тъканите по канала на раната.

С цел намаляване на влиянието на обтичащия въздух при полет, върху кухия връх някои боеприпаси имат пластмасов обтекател/връх, закриващ експанзивната кухина.

Законност

редактиране

В Хагската конвенция от 1899 г., Декларация III, е забранено да се използват в международните военни действия куршуми, които лесно се разширяват или сплескват в организма.[1] Това често погрешно се смята за забрана в Женевската конвенция, но тя е значително преди хагската, и в действителност е продължение на Санкт Петербургската декларация от 1868 г., която забранява взривяване на боеприпаси по-малки от 400 g, а също така средства, предназначени за утежняване на раните на войници или причиняване на неизбежна смърт.

Въпреки забраната за военна употреба, куршумите с кух връх са най-често срещаните видове куршуми, използвани от цивилни и полицията.[2]

Терминология

редактиране

Проектил с кух връх или експанзивна кухина, са наричани още дум-дум патрони на британския арсенал в град Дум-дум, в Северна Калкута, Индия, където за първи път са разработени.[3][4] Този термин се среща рядко сред стрелците в Северна Америка, но все още може да се срещне в употреба в средствата за масова информация и за сензационна белетристика.[5] Също така са наричани „JHP“ от английското „jacketed hollow point“ – полуоблечен с вдлъбнат връх. Мек връх (soft point) не е същото като кух връх (hollow point), но пак има експанзивно действие.

Източници

редактиране
  1. Declaration IV,3 – On the Use of Bullets Which Expand or Flatten Easily in the Human Body // Hague Convention of 1899, 29 юни 1899. Посетен на 16 декември 2010.
  2. U.S. Social Security orders 174 000 hollow-point bullets – World – CBC News
  3. Dum Dum // Encyclopædia Britannica. 2009.
  4. DUM-DUM CARTRIDGES. (PDF) // The New York Times, 4 януари 1886.
  5. Man who pointed gun at police gets 5 years // Evening Times. Newsquest, 9 март 2007. Police almost shot Steven Bowman, 38, when he was waving a rifle loaded with a dum-dum bullet on a bridge over the M8 in Easterhouse, Glasgow.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hollow-point bullet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​