Отваря главното меню

Куршум хан е хан в Пловдив. Построен е след 1370 г. по време на управлението на бейлербея Шахбедин паша.[1]

Куршум хан
Plovdiv city center map.png
42.1486° с. ш. 24.7481° и. д.
Местоположение в центъра на Пловдив
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Пловдив, България
Тип на сградата странноприемница
Стил Османска архитектура
Изграждане след 1370 г.
Етажи 2
Площ 3630 m2
Съвременно състояние разрушен

Площта на хана е 3630 m2 с правоъгълен двор, заобиколен с четири двуетажни крила. На първия етаж са разположени търговски складове, а вторият се използва за нощуване. На двора има множество заслони за добитъка и голяма чешма с много чучури и корита. На нея могат да се поят до 50 коня едновременно. От западната и южната страна са пристроени малки дюкяни. Стените на хана са с дебелина 2 m. те са изградени от камъни и тухли, а покривът се състои от множество куполи, обшити с дебели оловни листове. В двора се достига през ъглов вход с еркер и дъбова врата. Одаите в хана не разполагат с одъри. За това пътниците са длъжни да си носят постелки и завивки.[1]

Куршум хан започва да запада през XVII в., тъй като се откриват частни странноприемници в Пловдив. В него се настаняват предимно бедни пътници. Временно ханът е превърнат в казарма. През XIX в. се използва предимно за търговски цели. В него се помещава и новооткритият клон на Банк Отоман в града. В края на на XIX в. пловдивският търговец хаджи Гьока Павлов построява още една чешма в западния край на двора. На нея е изписано: „За спомен на българский любим и незабравим син Алеко Константинов, убит на 11 май 1897 година“.[1]

Част от сградата е съборена през 1923 г. Северозападната ѝ част и главният вход се рушат в следващите десетина години. Общинската управа продава останките за строителен материал, а с тях и оловният покрив. Входната врата е вградена в оградния зид на Етнографския музей. На неговото място са построени градските хали.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2009. ISBN 978-954-491-553-7. с. 201 – 202.