Късмет

предопределението на човека, неговата съдба и особеното, необяснимо щастие и сполука

Късмет (от арабското qisma, „съдба“, „участ“, през турското kismet, „предопределение“) означава както предопределението на човека, неговата съдба („Такъв му бил късметът“), така и особеното, необяснимо щастие и сполука, които облагодетелстват някои хора без оглед на това дали са го заслужили.[1] Обратното на късмет се нарича лош късмет или нещастие, за случаите, когато лошо събитие се случи ненадейно или сякаш зла съдба или проклятие преследва потърпевшия. За последния в такъв случай се употребява и обобщаващата фраза „карък/каръщина“, отразяваща суеверие за обреченост на всякакъв вид негативни събития в житейски аспект. Приемането на външни събития като лична заплаха е според науката психология характерно за страдащите от неврози, а разчитането на късмет често се третира от религиите, като греховно и като изява и основа на гордост (един от християнските смъртни грехове и тежки пороци), самомнение от типа на т.нар. хюбрис или като признак за неразбиране на религиозните принципи и път към отдалечаване от съответните идеали. В будизма причината за всичко ставащо в текущия живот е кармата, натрупана вече през всички предходни и непроменима в този, което обезсмисля опитите късметът да се промени или дори изключва изобщо той да представлява някаква реалност, въпреки че неяснотата, какво има да се случи остава, което пък доближа астрологията и подобни практики до откровено шарлатанство. В езическите религии присъстват божества на късмета, като Тюхе и Фортуна от гръко-римската митология, божества на съдбата (например норни у викингите), но и събития, ставащи и развиващи се в митологията по моментните приумици на боговете или в резултат на враждите им (като Троянската война).

Думата „късмет“ е навлязла в българския език през турския по време на османското владичество. Смисълът влаган отначало в нея може да не е бил съвременният, тъй като и ислямът поначало отхвърля отразяваната в него представа за необяснима и непредопределена случайност. Преди това в България за същото вероятно са се използвали славянски думи, като "слука", "сполука", "удача" и съответните им противоположности, производни на които съществуват в съвременния български език (например "неудачник" - човек, който по една или друга причина е сполитан редовно от неуспехи; "наслука" - пожелание за случването някому на нещо положително). В сходен смисъл може да се употребява "щастие", съответно - "нещастие".

„Има късмет“, "късметлия е" се казва за някого, който успява да свърши или получи нещо добро и желано или да се спаси от нещо неприятно и опасно, независимо от обстоятелствата или поради благоприятното им стечение. Думата късмет често се ползва за успех с хазартен уклон, внезапна печалба/изгода.

Идеята за късмета/щастливата случайност (еднократна, многократна, трайна или постоянна) е широко застъпена в културата, а особено във фолклора на много народи, включително - на българския. Например "късмет" се нарича пара̀та или дряновото клонче, поставени в баница срещу Нова година, Коледа или Заговезни, за да се падне някому, и наречени с пожелание за добра сполука. За най-разнообразни талисмани и амулети, както и за различни поначало несвързани причинно-следствено с желателния/нежелателния резултат събития и действия се казва, че носят добър или лош късмет и щастие или нещастие. Много случайни, както и много обичайни явления се обясняват със свръхестествени намеси или се свързват с такива сили и за тях се гадае по предзнаименования. Същевременно в православното християнство вярата в късмета и стремежа към такъв (като нещо, което не е непременно по Божия воля и позволение, а може да е станало дори въпреки или без тях и не е в резултат на положени усилия и благочестие, а на някакво по принцип незаслужено или чрезмерно предпочитание или благоволение свише или е постигнато с магия) се смятат за противоречащи на учението му, а се препоръчва облягане на Божията благодат и живот в смирение. Като основно средство за получаване на някакво добро или избягване на зло, по милостта на Господ, се посочват молитвите.

Източници

редактиране