Късмет (от арабското qisma, „съдба“, „участ“, през турски) означава както предопределението на човека, неговата съдба („Такъв му бил късметът“), така и особеното, необяснимо щастие, което облагодетелства някои хора без оглед на това дали са го заслужили. „Има късмет“ се казва за някого, който успява да свърши или получи нещо добро и желано или да се спаси от нещо неприятно и опасно независимо от обстоятелствата. Въпреки че kismet значи предопределение думата късмет се ползва по-скоро за успех с хазартен уклон, внезапна печалба/изгода.

Съществува и понятието „лош късмет“ – когато лошо събитие се случи ненадейно или обобщаващото „карък/каръщина“, суеверие за всякакъв вид негативни събития в житейски аспект. Приемането на външни събития като лична заплаха е характерно за страдащите от неврози

Думата „късмет“ е навлязла в българския език от турския по време на османското владичество. Това понятие е чуждо на християнското учение, което призовава човека към сътрудничество с Божията благодат.