Отваря главното меню

Кьосем Султан

наложница на османския султан Ахмед I

Махпейкер Кьосем Валиде Султан (15901651) е наложница на османския султан Ахмед I, майка и валиде султан на Мурад IV и Ибрахим I. Тя е най-влиятелната жена в историята на Османската империя, която управлява самостоятелно два пъти – от 1623 до 1632 г. и от 1648 до 1651 г.

Кьосем Султан
كوسم سلطان
валиде султан на Османската империя
Кьосем Султан със сина си
Кьосем Султан със сина си

Родена
Починала
Погребана Султан Ахмед джамия, Истанбул, Турция

Религия Ислям
Псевдоним Махпейкер („Лице като луна“)
Семейство
Род Османски султан
Съпруг Ахмед I
Деца Мурад IV
Мехмет
Касъм
Ибрахим I
Гевхерхан Султан
Атике Султан
Фатма Султан
Ханзаде Султан
Кьосем Султан в Общомедия
Султан Ахмед I. Източник: ДА „Архиви“

БиографияРедактиране

Кьосем е родена около 1590 г. Според някои предположения е гъркиня с рождено име Анастасия и е дъщеря на свещеник от остров Тинос, един от Цикладските острови, но тази хипотеза има доста противници[1][2][3]. Така или иначе тя е купена като робиня от санджакбея на Босненския санджак и на 15-годишна възраст е изпратена в харема на султан Ахмед I. Кьосем става негова любима наложница и получава името Махпейкер – „Лице като луна“.

След смъртта на султана през 1617 г. Кьосем Махпейкер е преместена в Стария дворец, където са били изпращани жените на покойните султани. През 1623 г. обаче Кьосем се завръща като валиде султан на сина си Мурад IV (1623 – 1640). Поради непълнолетието на сина ѝ Кьосем Валиде Султан започва и да управлява самостоятелно като негов единствен регент до навършване на пълнолетието му през 1632 г. Така тя остава в историята като единствената жена, управлявала официално и самостоятелно една ислямска империя. През по-голямата част от управлението на Мурад IV Кьосем Валиде Султан управлява ефективно Османската империя, като лично присъства на заседанията на Дивана дори след като официално освобождава регентското си място.

Мурад IV, който забранява алкохола, умира през 1640 г. от цироза на черния дроб. След смъртта му на престола се възкачва брат му Ибрахим I, който поради менталните си проблеми не може да управлява самостоятелно огромната империя. Това дава възможност на Кьосем да продължи да диктува политиката в Османската империя. Ибрахим I обаче е убит вследствие на заговор, начело на който застава главният мюфтия (според едно предание заговорът е извършен в отговор на заповедта на султана всичките му 280 наложници от харема да бъдат издавени). След убийството на сина ѝ Кьосем изпреварва събитията и провъзгласява за султан внука си Мехмед IV, като го представила пред везирите на Големия Диван с думите: „Ето го! Вижте какво можете да направите с него!“. И този път Кьосем се обявява за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлява от 1648 до 1651 г.

Най-голям враг на Кьосем се оказва майката на внука ѝ – Хатидже Турхан. Хатидже Турхан заповядва да убият Кьосем, след като разбира, че тя смята да отстрани Мехмед IV от престола и да го замени с друг от внуците си. Кьосем Султан е удушена със собствената ѝ коса от дворцовата стража на 2 септември 1651 г.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kösem Sultan“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

ИзточнициРедактиране

  1. A.H. de Groot (1993). s.v. Murad IV in The Encyclopaedia of Islam vol. VII. Brill. p. 597. ISBN 90-04-07026-5. „Kosem [qv] Mahpeyker, a woman of Greek origin (Anastasia, 1585–1651)“
  2. Hogan, Christine (2006). The Veiled Lands: A Woman's Journey Into the Heart of the Islamic World. Macmillan Publishers Aus. p. 74. ISBN 9781405037013.
  3. Amila Buturović; İrvin Cemil Schick (2007). Women in the Ottoman Balkans: gender, culture and history. I.B.Tauris. p. 23. ISBN 1-84511-505-8. „Kösem, who was of Greek origin. Orphaned very young, she found herself at the age of fifteen in the harem of Sultan Ahmed I.“