Лазар Крайничанец

български книгоиздател

Лазар Крайничанец е български книжовен деец, издател и печатар.

Лазар Крайничанец
български книжовен деец
Роден
около 1895 г.
Починал
не по-рано от 1977 г.

Биография редактиране

Роден е около 1895 година[1] във Велес, тогава в Османската империя. Установява се в Скопие, където отваря печатница „Крайничанец“. В началото на XX век печатницата на Лазар Крайничанец е една от двете модерни печатници в града[2] и печата много български издания, сред които и книгата на Тодор Крайничанец „Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ“.[3] Новата сръбска власт обаче налага тежки данъци на българските печатници и купува собствена печатница в 1926 година по нареждане на Жика Лазич за разпространение на сръбска пропаганда, за да противостои на българския печат.[2]

В началото на 1942 година участва в основаването на Велешкото просветно благотворително братство в Скопие, създадено на 25 януари, и е избран в Управителното тяло. Целта на Братството е да се оказва взаимна материална подкрепа на велешани, живеещи в Скопие, и организирана подкрепа на българските власти при необходимост.[4]

За печатарската си пробългарска дейност е съден от новата комунистическа сръбска власт в Югославия в процес в Скопие в 1946 година, осъден по Закона за обидата на македонската чест.[5][6] Излежава присъдата си в концентрационния лагер в Идризово.[7]

В 1977 година е съден отново заедно с Петър Захаров и Ангел Митрев Геройски за пробългарска дейност – за твърдението, че македонците са българи.[8][7] Митрев и Крайничанец са арестувани по обвинение, че четат „Ранни спомени“ на Симеон Радев[9] и изданието на Българската академия на науките „Македонският въпрос – историческа справка“,[7] за което след няколкомесечни изтезания и затвор Крайничанец е осъден на пет години и половина за вражеска пропаганда, а Митрев – на пет години.[8][10]

Коста Църнушанов описва самозащитата на Крайничанец на процеса си така:

Лазар Крайничанец например заявил, че не се чувства в нищо виновен. Като българин и човек, свободен да чете всичко, което е във връзка с родния му край, е купил в България двете книжки и ги е чел, както се чете всяка книга на който и да е език. В България е намерил книги скопско издание, в които се ругае България, българските учени, българският народ, но никой никого не е подвел под отговорност за това.[10]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Към 1977 година е на 82 години, виж Ангел Митрев - Героя /1919 - 2008/ // България Македония 1. 2019.
  2. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 563.
  3. Крайничанецъ, Т. Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ. Скопие, Печатница „Крайничанецъ“, 1942.
  4. Велешко просветно-благотворително братство в гр. Скопие – „Протокол на Велешкото братство в Скопие“, Скопие, 25 януари 1942 година // strumski.com. Посетен на 14 януари 2023.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 478.
  6. Каракачанов, Красимир. ВМРО - 110 години борба за българщината. Македония прес, 2004. с. 232.
  7. а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 445.
  8. а б Kostov, Chris. Contested Ethnic Identity: The Case of Macedonian Immigrants in Toronto, 1900-1996. Oxford, Peter Lang, 210. ISBN 978-3-0343-0196-1. p. 90. (на английски)
  9. Ангел Митрев - Героя /1919 - 2008/ // България Македония 1. 2019.
  10. а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 446.